Моята България

България! Това не е обикновено име. То е вълшебна дума. Не за магии, а за обич, красота, живот. България!

Може да не е известна по света, но аз знам, че е единствена за мен и още много хора. Хора, които трябва да са горди, че могат да се нарекат българи.

Като си мисля как да се изразя за България, ми става трудно. Тогава затварям очи и си представям Пирин. След това се изреждат картини от Рила, Родопите, Стара планина, Витоша. Сменят се с морето. После виждам като наяве реките. Вече знам какво да напиша.

Ще напиша, че:

Единствено ние можем да сме горди, че имаме такава дивна природа, но единствено ние можем да се срамуваме от това, че не я оценяваме.

България не е късче от Рая, защото е много по-красива от него. И то не красива, защото ние сме я направили такава. Тя е неподправено красива.

Като дете очаква помощ от нас. Чака щастие за себе си и за нас. А щастието няма да дойде, ако не го пуснем при нас.

Щастието ни търси всеки ден. Търси ни, за да ни каже да се огледаме около себе си.
Да намерим красотата. Да я задържим в сърцата си. Да я споделим. С нашата България.