Моята България

За мен България не е само една държава, пълна с хора и сгради. Тя притежава нещо много по-мило и скъпо. Притежава обич. Обичам я аз, тя също ме обича. Защото ми дава насладата да общувам с нейната природа.

Събирам родината си в едно кокиче – бяло като снега и зелено като идващия живот.
Събирам я в ромоленето на реките и историите на горските водопади. Чувам разказа им за удивителните неща, които стават само в България. Виждам лазарки в шарени носии да танцуват, сякаш летят. Облекли са жълтия цвят на слънцето, червеното на цветята и зеленото на гъстите дървета. Танцуват и се унасят в зашеметяващата песен на природата.

Заобикаля ги топлина. Те танцуват и я пренасят в нашите сърца.

Топлината на България.