Приказка за сезоните

Това се случи в една приказна страна – Страната на вечността и вълшебството. Ние, хората, понякога пътуваме до нея, когато сънуваме някакъв хубав сън. Но после не помним, че сме били! Не е ли тъжно?

Датата също бе необикновена – денят след последния човешки ден. Ако при нас, хората, годината свършва на 31-ви декември, то при тях има още един. Не е 32-ри декември, а "последният Важен ден". Защо ли... защото тогава майката Природа и крал Време събират четирите пазители – Пролет, Лято, Есен, Зима – за да честват края на годината. О, забравих да ви поканя, мили приятели, в тази чудна страна.. Елате! Не е ли приказно?

Слънцето грее, сняг вали, листата нападали, пълно с цветя и птички, чува се морето... Така е, защото на едно място са и четирите сезона. Те се усмихват на всичко това. Не е ли весело? Да ви въведа в Празничната зала. Подготвили са я за случая, украсена. Там ще седнат високопочетните гости. Сега, затаете дъх и да видим какво ще се случи...

"Тишина, моля, тишина! Хайде, животинки, по тихо! Ще обидите сезоните!" – при този аргумент всички животинки, феи, елфи и други вълшебни същества насядаха спокойно по красивите седалки, за да наблюдават идването на сезоните. Едни зайчета – непослушковци не преставаха да скачат и да се плезят на Повелителя на времето. Той бе висок, с много, много дълга брада и умни очи. Гледаше ги и се усмихваше. "Ама много сте непослушни, а! На местата!". В миг те послушно седнаха. И тогава...
Залата се изпълни със светлина. Милиони цветове окъпваха стаята. Дъжд от вълшелство. Каква красота! След това от всичката тази магия излязоха ... да, сезоните. Пролетта вървеше най-напред. Младо момиче, с красива кестенява коса, бяло личице, зелени очи, розови бузки. Облечена в дрехи от цветя. После дойде красив младеж, със златни къдри, големи тъмносини очи, дълги и прави крака. Облечен в красиви сини дрехи – извезани от небето и облаците, и бял пух от облаците за украса. "Какъв принц!" – въздишаха феите и нимфите. "А като си сложи златната броня!"
А той се усмихваше и отмяташе гъстата си коса. После дойде една жена. Жилава, силна. С червена (кестенява) коса и кошница плодове в ръка. Накрая дойде една баба. Цар Време я придружи. Макар да беше стара, се усмихваше много весело и беше пъргава и чевръстта. "Остана само.." И тогава отникъде се появи красива негърка, с бели зъби и много красиво облечана!
"Добре дошла, Майко Природа!". Всички се притесниха и не знаеха какво още да кажат.
"Елате, мои деца! Не се притеснявайте!" И всички животинки насядаха в нея, феите лятаха около нея, а сезоните я прегърнаха.

Разбира се, преди тържеството, веселбите и игрите, трябваше да се повдигнат някокло въпроса – за плодородието, за това как мина ваканцията, как започнаха децата училище, дали е имало проблеми, дали хората още са се обичали.
– Много е трудно! Много! – оплаквали се Сезоните. – Вече никой не е доволен от нищо! Или му е много топло, или студено. Освен това, започнаха да ни сравняват.. кой бил по-добър и по-важен. Това е лошо!
Тогава някой от тълпата се обади:
– Все пак един трябва да е по-добрия – аз мисля Пролет!
– А азззс Лято! – каза една змия.
– Грозде, тикви, круши. Разбира се, Есента.
Много от дечицата викаха "Лято, Лято!". Други "Зима, тогава съм роден" Има сняг"! "Лято, каква Зима" "Пролет, Пролет!!" И така, всички се скараха, без да забележат, че сезоните, огорчени, са си тръгнали.
– Къде отидоха? – попита едно костенурче, което още мислеше кой му е любимия.
Цар Време ги изгледа сърдито и им каза:
– Видяхте ли какво направихте! С вашите приказки и глупости изгонихте сезоните!
А Майка Природа ги изтледа тъжно и добави:
– Много лошо постъпихте! Трябва да си извините.
Тогава Кони (така се казваше костенурчето) се обади:
– Знам какво трябва да направим! Елате!

След известно време...
Сезоните поеха да си тръгват. Но по пъти ги спря Кони:
– Моля, елате, извинете ни! Искам да ви покажа нещо! ОБещавам, без скандали!
Те го последваха до Празничната зала... и какво да видят. Тя бе толоква хубаво украсена, а на стените и гирляндите бяха закачени листа – "Защо аз обичам сезоните" и "Моля, извинете ме, сезони". Те толкова се зарадваха, че се засмяха и запрегръщаха сезоните. А Кони им подаде един лист. Неговия. Ето какво гласеше:
"Скъпи сезони, аз не мога да избера кой харесвам най-много. Защото вие всички сте необикновени и прекрасни. Пролет – събуждане на природата, цветя, нежност. Лято – море, ваканция, приятели, игри без край. Есен – тогава има грозде. Освен това тръгвам на училище – за нови знания поемам. Зима – сняг, пързалки, дядо Мраз... всеки празник е за нас. Моля, нас простете и благослотете."

Накрая имаше танци, заря и много усмивки! :) :)

Участва в конкурса „Литературен тетрис".