Операция „Горещ шоколад“

Продължава от В царството на Кърт Къртофелер

Операция „Горещ шоколад“ започваше. Всички бяха заели стартови позиции и очакваха сигнала на Кърт Къртофелер. Щяха да копаят към центъра на планината с турбо скорост. Там се намираше шоколадовият гейзер.
Когато чуха беззвучния сигнал на предводителя, а той беше с много ниски честоти и само къртиците и най-фините уреди, с които разполагаше костенурката Тринити можеха да ги регистрират.
Състезанието започна. Къртичковците си бяха определили награда за най-бързия, които пръв ще достигне до целта и всеки даваше всичко от себе си, за да победи.
Разбира се залогът беше голям – шоколадът на целия свят, но пък и всеки имаше свой собствен стимул и всеки искаше да е първи.
– Давай, давай, а така. Атака! – викаше въодушевено тигърчето.
Двамата с Теодор бяха в корубата на Тринити, която водеше тази невероятна подземна ескадрила. Агент Белия Пух постоянно разгръщаше картите на подземните лабиринти, даваше насоки на къртичата армия и бърникаше уредите.
Теодор се въртеше около него и се опитваше да разгадае сложните линии по картите, а тигърчето подскачаше от уред на уред и искаше всичко да види.
От време на време викаше и пееше:
– По-бе-да! По-бе-да! Шо-ко-лад! Шо-ко-лад! Искаме шоколад! Искаме шоколад!
– С лешници! С лешници! И със стафиди! – пригласяше и момченцето.
Лисицата спеше на върха на планината, свита на кълбо. Когато чуваше странен шум, леко отваряше лазерните си очи и мяташе по един лазерен поглед, но според нея всичко изглеждаше спокойно. Тя не успя да чуе къртичите сигнали. Не ги чу и ястребът Сочи, който лекуваше раните си в равнината. Оплакваше тъжната си участ и се притесняваше дали ще може пак да лети. Току-що му бяха монтирали едно ново алуминиево крило, което да замени счупеното. Сочи определено беше много ядосан и с притеснение гледаше към големия бял връх. Беше нервен и нетърпелив и изпрати два ястреба да проверят какво прави лазерната лисица и нейната малка лисича армия.
Двата ястреба летяха и оглеждаха планината. Всичко беше спокойно и тихо.
Решиха да си похапнат малко марципан и да си починат преди да се върнат. Тогава усетиха някакво странно трептене, но бяха много гладни и не обърнаха внимание, че планината пулсира.
Зазоряваше се. Първите слънчеви лъчи близнаха големия бял връх и го превърнаха в топка розов сладолед и тогава се случи чудото.
Върхът експлодира, защото къртиците бяха налели много газирана вода в основата на планината.
Лисиците се разбягаха. Ястребите се сепнаха и панически полетяха. И докато се усетят, по склоновете започнаха да се свличат лавини от сладолед. А веднага след тях и потоци от малиново сладко, желе от портокал, малинов сироп и лимонови захаросани парченца.
Рукнаха и потоци бял и кафяв шоколад. Цялата планина замириса невероятно вкусно.
– Ооообичам горещ шоколад! – извика Тринити и си взе една по-широка сламка. Седна на едно хълмче и отпи.
– Обичам горещ шоколад и аз. – отбеляза и агент Бял Пух и си наръси малко канела върху езерцето от бълбукащо ухание, което си беше харесал.
– Обичам и аз топъл шоколад! – с възхита в гласа добави и момченцето – но с много шоколадови бонбони и си насипа от една бонбонена скала.
– И аз, и аз обичам топъл шоколад с много сметана... – не остана по-назад и тигърчето.
Всички животни и птички в гората се зачудиха какво става. Децата в близкото селце тъкмо бяха метнали раничките, за да отидат на училище, когато по улиците потече шоколад.
Днес явно не беше ден за училище. Всички хвърлиха учебниците и тетрадките и се въоръжиха с лъжици и купички. И настана голямото ядене на сладолед и шоколад.
Който обичаше тези невероятно вкусни изкушения беше на върха на щастието си, а онези като ястребът Сочи седяха отстрани и скърцаха със зъби. Сочи скърцаше и с алуминиевото си крило. Беше бесен и искаше час по-скоро да отлети от тази шоколадова каша и да се скрие някъде. Планът му се беше провалил.
И сега всеки можеше да яде сладолед и шоколад колкото си иска. Все пак той се закани, че един ден ще успее и няма да остави и парченце шоколад на планетата Земя.
– Ще видим дали ще стане така! Ще видим! – смееха се и говореха с пълна с шоколад уста приятелите Тео тигърчето и Тео момченцето.
Беше време за празнуване! И всички ядоха, пяха и танцуваха докато не свърши и последната лъжичка шоколад. Накрая заспаха доволни, защото знаеха, че шоколад ще има и утре и другиден и по-другиден. И светът няма да свърши... и хората пак ще имат шоколадови фабрики... и децата пак ще искат шоколад с ягодов пълнеж.
И с една дума всички ще са щастливи и доволни. Шоколадът беше спасен!

Заслужената почивка на зелената поляна