Какво вижда Всевиждащото око?

Продължава от Свръхзвуковата коруба на Тринити

В първия момент приятелите залепнаха на столчетата и затвориха очи. Когато ги отвориха вече бяха високо в облаците. Под тях се стелеше бяла пелена от перести облаци и изведнъж Тринити направи остър лупинг. В същия момент тигърчето видя острата човка на ястреба точно до прозорчето. Явно и ястребът сочи не се шегуваше, защото и той беше увеличил многократно размера си и сега приличаше на свръхзвуков изтребител. Той започна да обстрелва корубата на Тринити, но тя активира щита и пристъпи към контраатака. Битката във въздуха беше ожесточена. тигърчето Тео и момченцето Теодор не знаеха какво да правят, как да помогнат и малко започна да ги хваща страх.
Тигърчето се ядосваше:
– Ужасна работа, откъде се взе тоя Сочи и то се трансформирал точно като изссстребител?
– Не е изстребител, а без „с“ – ако трябва да сме педантични относно правописа и правоговора в този напечен момент – намеси се агент Бял Пух и започна ожесточена стрелба с леката картечница.
– Глупости! Точно това трябва да е правилното, не чуваш ли как сссссъсккааааа. И наистина по корубата на Тринити се чуваха ужасни съскащи рикошети.
– Да! Абсолютно съм съгласен. И мама каза, че нямало вече да ми купува толкова много шоколад, защото бил малко много поскъпнал. Той е зло за цялото човечество! Какво ще правим без шоколад?
– Ужасна работа, да му видим сметката! – развика се разгневено тигърчето и скочи върху леката картечница да помогне на Белия Пух.
Тринити успя да повреди един от двигателите на Сочи и нямаше как... за него битката приключи. Той безславно се насочи към един голям бял връх, където се намираше неговата основна база, но за негово нещастие не успя да стигне там и се приземи в равнината. Това беше и предимството, от което се нуждаеха Тринити и приятелите й.
Бързо костенурката се изстреля нагоре, а агент Бял Пух разучаваше тайните карти, с които разполагаха.
Щяха да атакуват леговището на врага, където най-вероятно беше складирал всички откраднати запаси от шоколад и всички тайни рецепти за направата на този вълшебен продукт, благодарение на което човечеството се чувстваше щастливо.
– Подай ми, моля, Всевиждащото око? – обърна се машинално Белия Пух?
– Какво? – не разбраха тигърчето и момченцето!
Но Тринити беше съвсем в час и веднага извади с една механична ръка синкаво син уред. Приличаше на голям далекоглед.
– Какво прави това нещо? – полюбопитства тигърчето.
– Вижда всичко, дори и през стени, през облаци, през почвата, през всичко...
– Наистина ли!?
– Абсолютно! Като стигнем над Белия връх ще ти дам да погледнеш!
И тигърчето само обикаляше около Белия Пух и когато стигнаха наистина пред тях се откри такава гледка, че направо им потекоха слюнки от устата.
Приятелите не вярваха на очите си. Уредът беше наистина фантастичен, но още по-фантастична беше гледката, която се откри пред очите им.
Оказа се, че цялата планина отвътре беше пълна с шоколад. Течаха подземни реки от разтопен шоколад, в недрата на планината имаше пластове бял и черен шоколад.
– Леле! – това наистина са огромни залежи от шоколад. – удиви се момченцето.
– Най-многото! – възхити се и тигърчето, дори повече и от пещерата на прилепите!
– Да! Може в оная пещера да се стичат шоколадовите залежи на Белия връх.
– Ииии наистина!
– Непременно трябва да превземем Белия връх! – отбеляза Белия Пух и започна да обмисля плана за нападение.

На път към кадифеното царство