Тео снима филм

На Теодор му подариха камера – лъскава и малка. Истинска скъпоценност. Плюшеното тигърче Тео веднага поиска да я погали с опашка, да погледне през прозорчето, да завърти копчетата.
– Не пипай! Ще я счупиш! – тросна се момченцето. – Истинска е!
– Стига си се скръндзавил, виждам, че е истинска, но искам да видя дали е играчка или снима. Мислиш ли, че ако беше неистинска щях да искам да я пипна. Не истинските неща не могат да се пипнат.
– Ти пък откъде знаеш?! Ако е невидима, пак е истинска! – зафилософства Теодор и оправи един кичур коса, който му пречеше да погледне през визьорчето.
– Ето това прозорче се казва визьорче, – обясни ми го батко Светльо, който е фотограф – ама истински.
– Пак, истински, неистински – каква е разликата?
– Който може да снима е истински, който не може – не е истински.
– Значи аз съм истински, защото открих къде се натиска – давай да те снимам. – с възторг ококори очи тигърчето.
– Добре, хайде аз ще съм главният герой, – забрави за спора Теодор и започна да мисли и да се върти...
– Може би да съм Супермен!? – и метна едно червено наметало на раменцата.
– Готов ли си за снимки? – попита тигърчето.
– Готооов!
– Първи дубъл. – съвсем професионално извика тигърчето... то беше изгледало много детски филмчета, заедно с момченцето и да снима още едно филмче беше съвсем лесна работа за него.
– Чакай обаче да измислим сюжета... – позачеса се момченцето.
– Какво да измислим? Какво? – недоумяваше тигърчето.
– Какво ще правя? Дали ще скачам? Дали ще викам? Какво ще кажа... – е такива професионални неща.
– Какви неща? – пак не разбра тигърчето.
– Истински бе, истински! Нали искаш да правим истински филм, значи ще ни трябват герой – ама истински. Ще ни трябват декори – ама истински.
– Какви декори? – пак опули очи-копчета тигърчето.
– Ами такива – дали ще е къща, езеро, гора, замък...
– Замък, замък... – веднага си избра тигърчето.
– Е, къде виждаш наоколо замък? – заоглежда се момченцето. Нищо не прилича на замък, че да го използваме за декор.
– Е, как да не прилича на замък? Виж твоята къща на дърво съвсем прилича на дървен, старинен замък в гора.
– Оооо! Да! Идеално! Много си умен! – възхити се момченцето. – Ама тогава няма да съм Супермен, а рицар, става ли?
– Става! – размаха опашка тигърчето.
– Давай да измислим сценария!
– Какво?
– Сядай тук да похапнем мекички със сладко и всичко ще ти обясня. – предложи момченцето.
Приятелите седнаха по средата на полянката върху едно шарено одеялце и започнаха да си шушукат.

Вкусно е да снимаш филм