На плажа всички носят шапки

Тео и Тео много искаха да отидат на море. Особено момченцето.
Тигърчето никога не беше виждало истинско море и въобще не знаеше какво значи да отиде някой на море. И момченцето не знаеше, но пък беше разглеждало и преглеждало и разлиствало и прелиствало толкова много книжки, беше гледало толкова много филмчета, че смяташе, че знае какво е море. Затова се зае с тежката задача да обясни на жълто-лилавото раирано същество колко е весело да отидеш на плаж.
– Значи гледай сега! – започна да разяснява Теодор. – за плаж ни трябвааа шапкааа.
– Че то е топло? Каква шапка? Ти съвсем си слънчасал? – опули се тигърчето.
– Слънчева шапка, разбира се! Да не ти изгори нослето! Да не те заболи главата! – обясни вече почти готовия за плаж Тео.
– Хъм, че тигрите дали носят шапки? – зачеса се по опашката тигърчето.
– Носят не носят, щом отиваме на плаж и ти ще си сложиш шапка. Ето ще ти дам една от моите – жълта или лилава искаш?
– Лилава! – възхити се тигърчето – да ми отива на райетата.
– Да! Супер си! – одобри момченцето.
– Не, не, чакай, искам и жълта! И тя ще ми отива на шарките. – нетърпеливо подскочи към жълтата шапка тигърчето.
– Чакай, чакай, че кой носи по две шапки едновременно? – недоумяващо го погледна момченцето.
– Тигърчетата... разбира се, защото имат два цвята. – уверено отговори раираното същество.
– Е да ама аз имам само две шапки – жълта и лилава – и като добър приятел щях да ти преотстъпя едната. А сега ти си и нахален! Искаш и двете. Мама Лили е казала, че на плаж без шапка не може и какво? Кажи ми какво? Ако ти дам и двете шапки това значи, че няма да мога аз да отида на плаж и няма да има море и няма да се забавлявам! – Теодор седна на пейката и се разплака.
– Не си ми никакъв приятел! Да знаеш! – хлипаше той. – И няма да играя вече с теб.
Тъкмо искаше да каже, че пък той сам ще си ходи на плаж и там ще си намери много приятели за игра, когато се почувства много виновен и много тъжен.
Та това беше най-добрия му приятел! Когато се сети за тази малка голяма подробност, тигърчето силно се смути и жълтите му ивици станаха оранжеви, че чак леко червени. То запристъпва от крак на крак и накрая успя да изрече тази толкова трудна за казване, когато си виновен, дума.
– Извинявай! Извинявай, извинявай де! – Тигърчето взе да бърше сълзите на момченцето с опашка.
Сега беше ред на момченцето да се прави на обиден. Мълчеше и плачеше.
– Добре, вземи жълтата! – каза тигърчето. – Момченцето мълчеше.
– Вземи тогава лилавата! – предложи отново той. – Момченцето мълчеше.
– Ами вземи и двете тогава, те и без това са си твои, а тигърчетата не носят шапки.
– Носят! На плажа всички носят шапки! Така че взимай лилавата! Дай ми жълтата и да продължаваме с приготовленията.
– Урааа! – развесели се тигърчето. – Ето, че може да си готин.