На път към кадифеното царство

Продължава от Какво вижда Всевиждащото око?

– Бял връх, Бял Пух, бял сладолед, бял шоколад, шоколад, шоколад... – повтаряше си Теодор и се взираше към върховете на планината. Те му се виждаха заснежени, но благодарение на всевиждащото око приятелите вече знаеха, че е пълен догоре с шоколад. Отгоре бял, а в недрата с млечен и черен шоколад. Невероятна работа.
– Невероятно ново шоколадово приключение! – тигърчето беше във възторг и час по час, или по-точно минута след минута отиваше да погледне през Всевиждащото око и да се облизва.
– Да, но доста страшно! – подхвърли притеснен Теодор.
Белия Пух се беше заровил в разни карти, гледаше през разни уреди, мърдаше уши, мърдаше мустаци и сумтеше.
– Сложно, сложно, много сложно!
– Няма невъзможни неща! – намеси се Тринити. Ще успеем да пробием от някъде.
– И аз това се чудя откъде? – намръщи се Белия Пух.
– Да видииим? – замисли се и Тринити.
– Щитът отгоре е практически непробиваем! Колкото и да обстрелваме, няма да можем да пробием. – отбеляза Белия Пух, гледайки чертежите и картите.
– Не може ли някак си да го изключим? – логично попита тигърчето и скочи върху плановете.
– Да. И аз обмислям тази идея, но от въздуха практически е невъзможно.
– Не можем ли да обезвредим тоя щит? – намеси се и Теодор.
– Как? Радарите веднага ще ни засекат. – отговори Белия Пух
– Дали да не опитаме под земята? – подхвърли идеята Тринити.
– Според плановете може и да стане, но трябва да се копае много надълбоко – как да стане това, за толкова кратко време?
– Аз мога да включа лопатите си на турбо скорост, но пак няма да успея да прокопая цялата планина за толкова кратко време. Ще ми трябва помощта на къртиците. Предлагам да влизате бързо вътре и да попътуваме малко под земята, да отидем при Кърта Къртофелер и да го помолим за помощта на неговия народ.
– Дали ще се съгласят кадифените? – позамисли се и агент Бял Пух, обмисляйки идеята.
Той дълго се чеса по ухото, накрая каза:
– Да тръгваме! Идеята започва да ми изглежда много добра. Много, много добра. С копаене ще стигнем до шоколадовото езерце, което е ето тук в сърцето на планината. Там са всички генератори, захранването и всичко, което ни трябва.
– А къртиците обичат ли шоколад? – полюбопитства тигърчето.
– Не сме ги питали, но е време да разберем? Скачайте в корубата! – Тринити бързо се преоборудва, запали мощните фарове и се потопиха дълбоко в шоколадовата планина. Приятелите трескаво се готвеха за срещата с врага. Шоколадовата планина ухаеше примамливо и приятелите бяха твърдо решени да се борят за сладката кауза.
Тигърчето успя да изврънка Тринити за една подземна лъжица, която гребваше шоколад от местата, през които минаваха и вкарваше шоколада в корубата. Имаше достатъчно шоколад и за гориво за Тринити, и за да могат приятелите сладко да си похапнат и да освежат мислите си.
Вече имаха ясен план за нападението над ястреба Сочи и лазерната лисица. Непременно трябваше да успеят. В името на шоколада! В името на щастието в света!

В царството на Кърт Къртофелер