приказки за лека нощ

Начало | приказки за лека нощ | Какво вижда Всевиждащото око?

Какво вижда Всевиждащото око?

Вергиния Генова | 2011-04-20

Продължава от Свръхзвуковата коруба на Тринити

В първия момент приятелите залепнаха на столчетата и затвориха очи. Когато ги отвориха вече бяха високо в облаците. Под тях се стелеше бяла пелена от перести облаци и изведнъж Тринити направи остър лупинг. В същия момент тигърчето видя острата човка на ястреба точно до прозорчето. Явно и ястребът сочи не се шегуваше, защото и той беше увеличил многократно размера си и сега приличаше на свръхзвуков изтребител. Той започна да обстрелва корубата на Тринити, но тя активира щита и пристъпи към контраатака. Битката във въздуха беше ожесточена. тигърчето Тео и момченцето Теодор не знаеха какво да правят, как да помогнат и малко започна да ги хваща страх.
Тигърчето се ядосваше:
– Ужасна работа, откъде се взе тоя Сочи и то се трансформирал точно като изссстребител?
– Не е изстребител, а без „с“ – ако трябва да сме педантични относно правописа и правоговора в този напечен момент – намеси се агент Бял Пух и започна ожесточена стрелба с леката картечница.
– Глупости! Точно това трябва да е правилното, не чуваш ли как сссссъсккааааа. И наистина по корубата на Тринити се чуваха ужасни съскащи рикошети.
– Да! Абсолютно съм съгласен. И мама каза, че нямало вече да ми купува толкова много шоколад, защото бил малко много поскъпнал. Той е зло за цялото човечество! Какво ще правим без шоколад?
– Ужасна работа, да му видим сметката! – развика се разгневено тигърчето и скочи върху леката картечница да помогне на Белия Пух.
Тринити успя да повреди един от двигателите на Сочи и нямаше как... за него битката приключи. Той безславно се насочи към един голям бял връх, където се намираше неговата основна база, но за негово нещастие не успя да стигне там и се приземи в равнината. Това беше и предимството, от което се нуждаеха Тринити и приятелите й.
Бързо костенурката се изстреля нагоре, а агент Бял Пух разучаваше тайните карти, с които разполагаха.
Щяха да атакуват леговището на врага, където най-вероятно беше складирал всички откраднати запаси от шоколад и всички тайни рецепти за направата на този вълшебен продукт, благодарение на което човечеството се чувстваше щастливо.
– Подай ми, моля, Всевиждащото око? – обърна се машинално Белия Пух?
– Какво? – не разбраха тигърчето и момченцето!
Но Тринити беше съвсем в час и веднага извади с една механична ръка синкаво син уред. Приличаше на голям далекоглед.
– Какво прави това нещо? – полюбопитства тигърчето.
– Вижда всичко, дори и през стени, през облаци, през почвата, през всичко...
– Наистина ли!?
– Абсолютно! Като стигнем над Белия връх ще ти дам да погледнеш!
И тигърчето само обикаляше около Белия Пух и когато стигнаха наистина пред тях се откри такава гледка, че направо им потекоха слюнки от устата.
Приятелите не вярваха на очите си. Уредът беше наистина фантастичен, но още по-фантастична беше гледката, която се откри пред очите им.
Оказа се, че цялата планина отвътре беше пълна с шоколад. Течаха подземни реки от разтопен шоколад, в недрата на планината имаше пластове бял и черен шоколад.
– Леле! – това наистина са огромни залежи от шоколад. – удиви се момченцето.
– Най-многото! – възхити се и тигърчето, дори повече и от пещерата на прилепите!
– Да! Може в оная пещера да се стичат шоколадовите залежи на Белия връх.
– Ииии наистина!
– Непременно трябва да превземем Белия връх! – отбеляза Белия Пух и започна да обмисля плана за нападение.

На път към кадифеното царство

Коментари
1 коментар

симона горгиева, 11г г.,

Публикувано на 10.06.2012

do redakciata ne moga da isprata tova koeto vi napisah natisnah isprati ama ne stava shte mi kajete li kak predvaritelno blagodarq

От редакцията: Тогава го пусни от тук, като коментар.

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град