Момчето от джунглата – 8-ма част

Продължава от Момчето от джунглата – 7-а част

Една сутрин сънят на нашето момче беше прекъснат от странни викове. Щом отвори очи то видя една клетка, а в нея имаше животни.
– Хей, малки приятелю. Хората ни намериха. Ще си ходим – каза Мали на момчето от джунглата.
– Хората ли? Това са бракониери, Мали, да бягаме, ще ни направят на трофеи – каза така нареченият от Мали Дулитъл и хвана своето оръжие.
– И какво? Животните ще станат на трофеи. Ние си отиваме по къщите.
– Какво? Мали, как можеш да се примириш с това. Дори и ние да оцелеем, животните ще бъдат окачени на стените на някой ловен ресторант. Не ние сме им дали живот, че да го вземем. Пък и тук е моя дом.
– Съвсем забравих, малки приятелю. Ти нямаш роднини и тук си израснал. Но как можем да спасим животните? – каза Мали.
– Имам идея – каза момчето ни.
Късно вечерта Мали и Дулитъл влязоха в палатката на охранителя. Той гледаше телевизия и те бяха доста тихи. Той не ги усети. Те взеха ключовете. Мали се зае да отключва клетките на животните, а момчето от джунглата се зае с портата и охраната. Забравих да ви спомена, че бракониерите бяха направили една огромна дървена крепост с няколко порти, през които да избягат в случай, че ги намери полиция. Но сега да продължим. Дулитъл взе една факла и я хвърли към една празна шатра. Всички се затичаха да я гасят. Тогава Мали разбра, че е дошъл моментът. Отключи всички клетки и бързо с момчето от джунглата отвориха вратата.
– The Animals (в превод „Животните“ за тези, които не знаят английски) извикаха бракониерите и един охранител извади револвер (пистолет с въртящо се барабанче по средата) и стреля. Улучи един тигър в крака. Ядосан, Дулитъл запрати един камък към бракониера. За нещастие камъкът го уцели в десятката, но за щастие той само заспа.
– Хахаха... Този е като питона на Мия. – каза Дулитъл и с Мали избягаха през портата, носейки ранения тигър на гръб.
Така Мали разбра, че неговият малък приятел е способен на всичко за джунглата.

Момчето от джунглата – 1-ва част
Момчето от джунглата – 9-та част