Сънчовците – III част

Продължава от Сънчовците – II част

Когато Дани пристигна на училище, всички му се смяха:
– Хаха, вижте големият побойник върви с подвита опашка!
Дани искаше да обясни на хората, че врагът го превъзхождаше по численост и не беше честно, но не може една умна овца да се справи срещу 200 блеещи. И изведнъж една човешка ръка го хвана за рамото и го заведе нанякъде.
– Какво правите, за Бога?
– Намерихме нещо в раницата ти – отвърна човекът, който всъщност беше новият охранител, който днес беше за пръв път в училището.
Дани беше заведен при директора и със влизането директорът му каза:
– Какво правиш, млади момко! Виж какво намерихме в раницата ти – и в същия момент директорът му показа Добродушко.
– Моля ви, директоре, не го пращайте в лабораториите, там ще го измъчват – каза Дани и знаеше какво говори, но не знаеше какво си мисли директорът.
– Оооо, ти не си първият, който има такова нещо. Защо да го изследват?
– Така ли? И вие ли сте видели вашия Сънчо? – учуди се Дани.
– Не. Моят не се казва Сънчо, а Макс. И няма да те наказвам. Само другият път не боядисвай своя пудел в най-различни цветове.
– Пудел? – учуди се Дани, и преди да се издаде, каза – Аааа, да, да пудел. Повече няма да го нося на училище. – и след тези думи взе Добродушко и избяга.
– Ииии, Дани, голямото междучасие го заведи у вас – се чу от кабинета на директора.
Той дори не обърна внимание на подигравките. Отиде отвънка на комбалката, където щеше да прекара цял ден, ако все пак не се беше объркало нещо.

Сънчовците – I част
Сънчовците – II част