Момчето от джунглата – 10-та част

Продължава от Момчето от джунглата – 9-та част

Веднъж както Мали и Дули си вървяха спокойно по брега на реката, Мали блъсна Дули в близките храсти, а той залегна на земята.
– Какво има Мали?
– нацисти!
– Какво е това? – учуди се Дули.
– Нещо по-страшно и от Мия и тигър взети заедно.
– Не го вярвам! – кресна Дули.
Нещото, от което се криеха Мали и Дули, чу това и се огледа наоколо. След това си продължи, съвсем спокойно.
– Сега го вярвам. Как може след като знаят, че нещо ги следва спокойно да си вървят. А сега ми обясни какво е нацист?
– Нацисти са нещо като вид хора. Ние, хората, подобно на някои животни си имаме територии, които са прекалено големи, за да бъдат управлявани от едно животно. Трябват хиляди, дори милиони. Но понякога ние водим войни, които вземат милиони жертви за някакви си малки парчета земя.
– Какво? Нали ми каза, че представлявам най-разумното същество на Земята. Как може човекът да е разумен, като взема милиони невинни жертви за земя?
– По принцип ние сме много разумни. Но дали си разумен зависи от самият теб ! Както в джунглата трябва да избираш да бъдеш плячка или хищник, тук трябва да избираш да бъдеш глупак или разумен човек. И за съжаление повечето избират да са глупаци. Докато си малък трябва да се учиш. Иначе няма връщане назад.
– Ами как да разбера дали съм разумен или глупав човек?
– Сигурен съм, че от теб ще излезе един много мъдър и разумен човек.
– Ами ако съм разумен сега ще мога ли да победя нацистите. Ще ми обясниш ли какво търсят тук?
– Търсят място за своите артилерийски оръдия. Явно ние сме изгубили битката. Малко да ти разясня, момчето ми. В момента там се води Третата световна война. Не знам как не е достигнала тази джунгла. Много хора загиват сега. Аз можеше да загина, защото онзи ден, когато самолетът ми се разби, ние пренасяхме два танка. Но те бяха много тежки и минути след излитането ни се разбихме. А тези нацисти в момента измъчват Индия. Нападат ни от север по въздух и суша и от юг, изток и запад по вода, а ако корабите им стигнат ще окупират страната ни. Нацистите са последователи на един глупак – Хитлер, който избил милиони хора много отдавна. Сега продължават действията му. И явно щом тези са намерили джунглата, и с нея е свършено.
– Никога не се съмнявай в силата на джунглата, Мали. Само това ще ти кажа. Стой тук и наблюдавай немците, а аз ще си свърша работата.
След това Дули изчезнал на някъде.

След час-два Дули извикал Мали. Мали се удивил от видяното. В малък тесен кръг от дървета Дули беше събрал всички обитатели на джунглата наброяващи около 200 животни, които по число превъзхождаха 50-те нацисти. Дули им беше обяснил какво ще стане с джунглата и всички предпочетоха да загинат на бойното поле, вместо да бягат и да гледат как джунглата им бива подпалена.
– Добре, Дули, кажи им, че планът е такъв. Тигрите ще дебнат във засада нацистите при големия водопад. На тях скоро ще им свърши водата и те ще отидат там. Тигрите трябва бързо да ранят няколко нацисти, защото не искаме жертви нито от нацистите нито от животните. Нацистите ще кажат на водача си, че това е прокълнато място и няма да се върнат. Но, ако убием някой от тях, те ще станат по-свирепи и ще бомбардират джунглата. Само ще ги раним. След като тигрите изчезнат, слоновете ще напръскат нацистите с ето тази вода. С хоботите си я вземете, но не я пийте. Солена е. Но ще подейства на раните на нацистите и тях ще ги смъди, а това ще ги направи по-уязвими. За накрая трябва само да ги изплашим. Но как?
– Аз ще го направя! – каза някой.
Щом Мали видя кой го каза, много се учуди.
– Мия, ти какво търсиш тук? Как се реши да ни помогнеш?
– Дълга история. Но понеже имам само едно око, лесно ще ги уплаша. Ще падна на главата на някой и те няма да имат смелост да ме застрелят, освен ако не искат да спукат черепа на приятеля си.
– Добре. Това е планът. Утре следобед понеже ще са най-жадни заради жегата ще отидат да пият. Тогава ще ги хванем. Сега се наспете.

На другия ден по уговореното време нацистите отидоха да пият вода. Но щом Мали видя един човек от тях, изражението му се промени.
– Сега я оплескахме. Тигрите ще нападнат след малко, а техният водач е дошъл да огледа мястото.
И точно след тези думи тигрите скочиха. От всички 50 или 60 души само един остана, който не беше ранен. И това беше техният водач.
– Хмм, тези котки имат хубава кожа. Хайде да ги проследим!
Но в същия момент слоновете се показаха и почнаха да пръскат със солена вода. Техният водач стоеше на едно място и гледаше слоновете в очите, а те един по един се отказваха, но все пак имаха време да напръскат ранените и те се превиваха от болка на земята.
– Ако животното успее да ме победи психически и аз ще стана животно – каза нацисткият водач и накара войниците си да вървят, но те вече бяха изтощени.
Изведнъж Мия падна точно на главата на техния водач.
– Махнете я, махнете я – викаше нацисткият водач.
– Шефе, не оставяй животното да те бие психически – каза един нацист и всички почнаха да се хилят.
– Добре, добре, само я махнете. Тя беше без едно око и беше мазна. – каза нацисткият водач, след като хвърлиха Мия в храстите.
– Сега какво, шефе? Мисля, че тези животни всеки ден ще ни досаждат, ако направим база тук. – каза един войник.
– Да, съгласен съм. Мястото е прокълнато. Да се омитаме – каза нацисткият водач и всички потеглиха към нищото. Всички животни се смяха. Изплашиха водач на империя, която бавно превзема света, а не може да се оправи с една джунгла.

Момчето от джунглата – 1-ва част
Момчето от джунглата – 11-та част