Сънчовците — IV част

Продължава от "Сънчовците — III част"

Дани се прибра от училище и завари Добродушко да спи.
— Ставай Добринчо имаш домашни за писане — каза Дани и даде цял куп книги на Добродушко.
— Захващам се другарю — каза Добродушко и започна да пише.
Дани отодавна караше Добродушко да му върши задълженията, но Добродушко беше създаден да върши добро и с радост приемаше всичко. Но всичко щеше да се промени.

Един ден Дани отново се върна и видя Добродушко в окаяно състояние. Той беше със червени очи и торбички под очите, защото беше стоял буден за да пише домашно. Освен това не можеше да ходи прав заради преумора. Дани разбра, че е виновен и беше много гузен, затова го заведе при лекар.

— Какво е това? Защо ми носиш боядисан пудел. Аз съм човешки лекар — каза доктора и го прати при един ветеринар.
Ветеринаря реши да му направи операция, защото Добродушко имаше много по-различни симптоми на болести от тези, които кучетата имаха. Но Дани се изплаши и избяга с Добродушко. Заведе го на калня баня (в една локва, но детска му работа), защото Дани обичаше да релаксира така, но непомогна. Купи му кучешка храна по поръка на един минувач, но Добродушко я повърна. Изкъпа го и му би ваксина по поръка на същия минувач. Този път Добродушко изгуби всичките си цветове и остана бял. Дани беше много ядосан за своята постъпка и заспа. Сънува големи кошмари, понеже Добродушко беше болен. Щом се събуди се сети какво беше станало с неговия приятел и се натъжи и в същият миг един глас каза:
— Здрасти Дани, съжалявам, че тази нощ имаше кошмари.
— Добродушко. Ти отново имаш всичките си цветове и си здрав! — учуди се Дани.
— Явно имах недоспиване. Аз съм един сънчо, а сънчовците се разболяват, ако поне една нощ не спят.
— Вече няма да будуваш. Ще си лягаш в 20:00 и ще ставаш 10:00. — каза Дани.
— Ами любимият ми сериал — каза Добродушко с отворена уста.
— Това е вечерен час — каза Дани и се усмихна.

Сънчовците — I част
Сънчовците — II част