Момчето от джунглата – 9-та част

Продължава от Момчето от джунглата – 8-ма част.

Един ден нашето момче бягаше. Да, то бягаше от нещо, което не знаеше какво е. Това беше много страшно и невиждано за него нещо. И изведнъж се блъсна в друго нещо и изпадна в безсъзнание. Щом отвори очи видя, че над него беше нещото.
– Хей, ти се събуди. Искам да те питам колко е часът, защото мама каза, че ще ми покаже една малка акация, тъкмо като за мене, защото вратът ми още не е достатъчно дълъг.
– Ти тревопасно ли си? – попита с удивление нашето момче.
– Да. Защо? Ох, че се изморих, не биваше толкова бягане, само за да те питам колко е часът, добре, че се блъсна в задницата на Мърфи. – каза нещото.
– Мърфи ли? – и когато момчето от джунглата се обърна, видя животно, което не беше срещало дотогава в джунглата.
– Ама вие май не сте тукашни? – попита нашето момче.
– Още сме малки и имаме слаба координация – каза нещото с дългия врат, което гонеше Дулитъл отначалото.
– Не е слаба. Аз знам откъде сме. Ние сме от дома – каза така нареченият Мърфи.
– Хей, Дули, намерих те... Уоу, какво е това? – удиви се Мали, който търсеше момчето от джунглата.
– Спокойно, не хапят – каза Дулитъл.
– Знам. И двете не ядат хора. Това с дългата шия е жираф, а другото хипопотам. Я ги питай откъде са. Защото точно има един жираф на една седмица и хипопотамче на 4 дена, които са избягали от зоопарка в Дубай.
– Откъде сте, пита моят приятел!
– Казах ти – от дома – отговори Мърфи.
– Мали. Мисля, че ще ни е трудно. – каза Дулитъл.

След няколко часа разпитване и ненужна информация дадена от малките бегълци като „имаше хубава диня там“ или „спахме по няколко часа“ най-накрая те описаха зоопарка на Дулитъл, а той преведе на Мали.
– Да, това е зоопаркът. А тези тук са оттам. Хайде да ги заведем. – каза Мали.
Дулитъл се помъчи да повдигне хипопотамчето, но то не го усети. А Мали се опитваше да хване изплашеното жирафче, което си мислеше, че искат да правят картофена салата от него и следователно бягаше от тях.
– Дули, беше прав, че ще ни е трудно – каза Мали и падна изморен на земята.
– Ще го вдигна – каза Дули, който се мъчеше да го вдигне. Накрая той се ядоса и ритна хипопотама и в следващия миг неговият вик се разнесе из джунглата.
– Мърфи го сърби – каза хипопотамът и поиска от Дулитъл да бъде почесан.
– Не ми пука, че те сърби. Аз искам да те заведа у вас, а ти мрънкаш.
– Всъщност досега спях. А и ние знаем пътя за дома. Всеки ден сме тук. Дресирани сме и можем да се връщаме. – каза Мърфи на Дулитъл.
– И чак сега ли го каза?
– Ами сега се сетих. – каза Мърфи и тръгна към тях.
Мали, който отново се мъчеше да хване жирафа пак легна, а жирафчето се затича, за да стигне хипопотама.
– Какво стана? Дули? Дръж жирафа – извика Мали.
– Той си отива.
– Спокойно. Дресиран е.
– Как така? Знае пътя! – каза удивен Мали.
– Очевидно да. – каза Дули и избухна в смях. Мали също се засмя, въпреки, че вътрешно беше доста ядосан.

Момчето от джунглата – 1-ва част
Момчето от джунглата – 10-та част