Момчето от джунглата – 4-та част

Продължение на Момчето от джунглата – 3-та част

В един хубав ден нашето момче се подхвърляше по клоните на дърветата и изведнъж скочи на едно тънко клонче и падна. Но на земята се случи нещо много страшно. Падна върху една огромна мечка. Мечката го помисли за някой нахален, огладнял и обезумял павиан, който имаше кураж да се закача с нея. Мечката си дигна лапата и изведнъж от едно дърво скочи една кобра. Тя беше едноока. Мечката се изплаши. Едното и око беше цялото червено, а дупката където липсваше око беше тъмна кухина. Толкова беше страшно, все едно дяволът се беше надигнал от ада. Тази змия изсъска и си показа зъбите на мечката:
– Ооо, Мия, моля те, не ме ухапвай. С нищо не съм те засегнал. Кажи как да се реванширам – каза мечката на змията.
– Това момче има правото да те язди, да те бие, да те хапе и ти няма да му отвръщаш на удара. ЩЕ ТЪРПИШ – кресна Мия и изсъска гръмко. Мечката си плю на петите и така затича, че можеше да смачка дори и огромния тигър Жорж.
– Защо ме спаси, змийо едноока? – попита момчето от джунглата.
– Защото ти си човек. Защото човекът властва над нас и би убил и Жорж, царят на джунглата ни. – отговори змията.
Момчето беше забравило че Жорж, неговият тъй наречен голям брат го беше предупредил за змията. Но момчето забрави.
– Аз съм стара приятелка на Жорж. Бях в друга джунгла и се върнах. Но той не трябва да разбира за нашия разговор и дори че съм в джунглата. Нека му направим изненада. – лъжеше го змията.
– Ооо дааа... Искам да направя нещо, което да зарадва големия ми брат. Ще му се реванширам за всичко, което е направил за мен. – каза заблуденото момче.
– Ще се видим друг път. Да знаеш, че вече нищо няма да ти се опълчи, щом аз и Жорж ще те пазим.

Момчето от джунглата – 1-ва част
Момчето от джунглата – 5-а част