Момчето от джунглата – 2-ра част

След като змията Мия отнесла човешкото дете в пещерата си, тя решила да го убие:
– Ах, този глупав тигър, изиграх го. ОТНОВО! – рекла змията и си отворила устата широко, за да го убие.
– Много избърза, Мия – чуло се отзад някой да вика и в следващия миг една огромна лапа се стоварила върху нея.
– Жорж, как разбра? Аз бях толкова убедителна! – рекла змията на тигъра, който беше стоварил лапата си върху нея.
– Да, за малко реших, че си се променила, заради онзи път, когато отново те надвих и ти ми обеща да ми помагаш. От тогава не си правила така и беше мой добър помощник, но тази грешка няма да ти я простя. – казал тигърът Жорж и си стоварил и другата лапа. Едното око на кобрата Мия паднало. Тя бързо избягала през една малка пролука. Този път забравила за отровните си зъби и била в пълна паника заради липсващото и око.
– Еее, бебчо, спасих те. Сега заминавам, дано те намери някой. – казал Жорж и преди да тръгне да излезе от пещерата, бебето заплакало.
– Нали не искаш да ти бъда татко. Досега не съм бил. И без това тигриците не ме забелязват. – казал тигърът и навел глава, приближил към човешкото дете, а то хванало носа му и спряло да плаче.
– Знаеш ли, с тебе можем да направим една доста странна група, но все пак ще станеш човека-тигър и ще можеш сам да се пазиш от Джунглата и от Мия, най-мъдрата, но и най-подлата змия.
След тези думи тигърът легнал до детето и заспал. Детето също заспало.

Момчето от джунглата – 1-ва част
Момчето от джунглата – 3-та част