Момчето от джунглата – 6-та част

Продължава от Момчето от джунглата – 5-а част

Цели два дена и две нощи нашият герой беше плакал за Жорж и сънувал хубавите моменти с него на едно мъничко дръвче в края на джунглата. Той щеше да плаче още много, ако една огромна птица не се беше стоварила с огромен гръм върху полето отстрани до джунглата. Изведнъж в птицата се отвори една врата и излезе един ранен човек, който падна на земята. Нашето момче побърза да му помогне. Хвана го и го заведе под своето дърво и броени секунди след това птицата гръмна. От гърма човекът се събуди и видя момчето.
– Ей, дребосъко, донеси ми вода. Жаден съм!!! – каза човекът.
Въпреки, че си мислеше, че за пръв път чува такъв език, момчето от джунглата го разбра. Едно време то беше слушало от родителите си точно тези слова, но не му донесе вода, понеже беше наречен дребосък.
– Чуваш ли бе? Малчо, бягай бързо, докато не съм се ядосал – тези думи всъщност ядосали момчето.
То се направило, че отива да донесе вода, но вместо в меха си да напълни вода, изцедило лимон. Така щяло да научи мъжа да не го нарича така. Той изпил цялата течност набързо и се излегнал. След няколко секунди усетил вкуса, изправил се и посегнал да удари шамар на детето, но то отскочило, взело една пръчка и ударило силно човека по главата. Нашето момче накарало мъжа да върви пред него и когато той се обръщал, го удряло по задните части. Били смешна картина, но изведнъж един от питоните на Мия излязъл от храстите. Мъжът изпищял като момиченце и се свил на кълбо, но момчето счупило пръта в главата на питона. Той почти не го усетил и понечил да се увие около крака му. Момчето веднага се качило на една палма и я раздрусало. Кокосовите орехи като дъжд паднали и питонът бързо избягал.
– Въобще не се изплаших. Така се концентрирам за бой, моето момче. Ти бъди по-предпазлив. – казал мъжът.
Момчето го разбрало, паднало и се смяло така, както никога не се било смяло. Забравило за мъртвия му голям брат и скоро щяло да има ново приятелство.