Осмият цвят на дъгата – I част

Някога в древен Египет живяло малко момиче на име Амиси. Тя много обичала да мечтае. Представяла си как щом порасне, ще пътува по света. Често четяла легенди, в които се разказвало за приказните цветове на дъгата.

Един ден тя прочела в една от легендите, че дълбоко в пустинята е заровено сандъче, в което е заключен осмият цвят на дъгата – златният. Тозчас смелата Амиси се приготвила за път. Прибрала в една торба храна и вода за няколко дни и излязла. За щастие пред дома й била вързана любимата й камила – Ати. Момичето взело нещата, яхнало камилата и потеглило.
Щом излязла от двора на дома си, Амиси тръгнала по главната улица на селото. Не след дълго излязла от родното си място и продължила през житните ниви. Щом преминала и тях, тя навлязла в суровата пустиня. Вървяла цяла седмица и запасите й от храна и вода свършили. Отчаяла се. Изведнъж съзряла пред себе си оазис.
– Стегни се! – казала си малката Амиси.
– Това сигурно е мираж!
Въпреки това се надявала да не е мираж, понеже вече била прежадняла. Щом се приближила тя с радост осъзнала, че оазисът е истински, слязла от камилата си и изтичала, за да се напие с вода. Щом слязла до брега, Амиси видяла, че нещо се белее сред жълтеникавия пясък. Тя се приближила и вдигнала от земята лист хартия. Щом го разтворила, извикала:
– О, Боже. Да, това била карта към сандъка...

Осмият цвят на дъгата – II част