Далеч от дома – I част. Бягството

Неделя. 16-ти август. Един от едновременно най-скучните и от най-интересните дни. Отдавна се върнах от море и честно да си кажа с нетърпение чаках да започнем училище и да се видя с приятелите си! А трябва да знаете, че аз не съм от децата, които мноого обичат училище...
Чудех се какво да правя. Нито ми се рисуваше, нито ми се обикаляше с колелото из града, а времето навън беше толкова приятно и прохладно. Сетих се за дългите походи в планината и моите любими пикници в гората, дъха на ароматните цветя. “Това е!” – помислих си. “Стягам си багажа и отивам на поход! Не се нуждая от другите.”
И така аз казах на майка си, че ще се поразходя, тя се съгласи и аз тръгнах.

Щом пресякох последната улица на града, почувствах че съм свободна. Слязох от колелото и тръгнах към необятните полета, където растат дивите цветя и всичко е толкова красиво! Чудех се как не съм се сетила преди и как изведнъж ми е хрумнала тази великолепна идея... Пред мен се простираше боровата гора. Винаги съм си мечтала да тръгна на такова пътешествие. Запътих се към гората и това беше може би най-голямата ми грешка. Щастлива, аз се поразходих и отидох на една ливада. Там аз си извадих една постелка и взех един от своите любими сандвичи с луканка и топено сирене. Металната капачка на сайдера пълен с кока-кола приятно издрънча. Извадих и малко шоколадови курабийки. Изядох половината сандвич, а другата грижливо увих. Сложих всичко в туристическата си раница и продължих смело своя поход.
Видях много интересни неща – даже как един малък зелен гущер пълзеше с бясна скорост. После установих, че след него има разярена змия. Тя съскаше и беше точно отзад! Не исках да се прибирам. Пак щеше да ми стане скучно. Реших да не го правя – нямаше да се върна вкъщи. Изобщо. Излязох от боровата гора и продължих през полето, нагоре... без да зная какво ме очаква...

Далеч от дома - II част. Сама сред опасностите.