Пътешествието до Страната на чудесата

Емили много обичаше да си пише писма с деца от други страни. Тя си пишеше с Хей Ли от Китай, Изабел от Англия, Оливия от Австралия, а Емили беше от Франция. Всеки ден след училище Еми ходеше до пощата и пускаше писма до своите приятелки. Тя беше в пети клас. Учеше си уроците редовно, имаше няколко животни: ангорската котка Джудит, папагала Пени и хамстера Джо. Според приятелките й Еми беше най-щастливото момиче на целия свят.
Хей Ли живееше в едно градче в Китай, имаше морско свинче на име Йени. Беше много добра ученичка в училище. Майка й и баща й имаха ресторант.
Оливия беше от Австралия. Тя беше умна и богата. Рисуваше великолепно и участваше с картините си в много конкурси и винаги печелеше. Майка й беше моден дизайнер, а баща й бизнесмен. Оли (така и казваха на галено) нямаше животни, защото не можеше да дели стаята си с тях.
Изабел живееше в Англия и беше умна и красива. Тя пишеше разкази, стихотворения и есета. Тя също участваше в конкурси и печелеше много награди. Тя имаше куче на име Волфанг. Майка й беше фризьорка, а баща й бижутер.

Момичетата се запознаха съвсем случайно на един летен лагер. Бяха в една стая и си размениха адресите. Хей Ли взела на гарата Йени, но майка й видяла малкото космато животинче в джоба на дъщеря си и върнала със себе си уплашената Йени в ресторанта. Единствено на Оли й бяха позволили да вземе каквото иска със себе си. Тя беше донесла снимки, грамоти, рисунки, гримове, лакове, пособия за рисуване, два сака с дрехи и още много неща. Изабел беше донесла един малък сак с книги, за да има да чете през лятото и много листи, за да записва разказите си. Не взе Волфанг със себе си, защото трябваше да вземе още сума нещо за него. След лагера момичетата започнаха всеки ден да си пишат писма. Но там им се случиха много интересни неща, затова искам да ви разкажа за тях.

Момичетата пристигнаха във вила “Горско езерце” в осем часа с автобуса. Вилата беше разположена между два големи бора, а до нея имаше едно голямо езеро със стар дървен кей. На момичетата това много им хареса. Те вече си представяха дългите летни вечери, които прекарваха на кея в дълги разговори.
Хей Ли, Еми, Оли и Изабел излязоха от автобуса, взеха си багажа и влязоха в хотела да си намерят стаи. С радост разбраха, че и четирите са в стая 12. Стаята беше голяма с четири легла и един голям гардероб. Имаше телевизор, скрин с часовник и голяма раковина, два големи прозореца и тераса, която имаше изглед към езерото, а на терасата имаше масичка със столове. Момичетата бяха много щастливи, те веднага се настаниха и отидоха да обядват. Но никоя от тях не знаеше, че раковината бе вълшебна.
Следобед Хей Ли и Еми отидоха на разходка, Оливия взе лаптопа си и отиде на кея, а Изабел остана в хотела и се усамоти на терасата и зачете книгата “Алиса в страната на чудесата”. На нея много й се искаше да отиде там и малко завиждаше на Алиса, че е на такова красиво място. Момичетата се върнаха след три часа. Хей Ли и Еми бяха снимали околността, снимките бяха станали чудесни, а Оливия си беше писала писма с приятелките си от Австралия. Момичетата си приказваха, докато дойде време за вечеря. Точно в осем часа те излязоха пред вилата. Там беше подредена голяма маса и почти всички деца бяха насядали и вечеряха.
След вечерята момичетата постояха на кея и си поприказваха. След това всички се прибраха и писаха писма на родителите и приятелките си. След това Еми, Оли и Хей Ли заспаха, а Изабел заспа по-късно, защото дочиташе “Алиса в страната на чудесата”. След като я прочете, грижливо я прибра в сака с книгите си и заспа.

По едно време тя се събуди от странен шум – сякаш морски вълни се разбиваха в брега. Стана от леглото и събуди приятелките си.
– Бел, пак си измисляш! Не се шегувай, трябва да спя най-малко девет часа иначе кожата ми ще се набръчка и ще се появят торбички под очите ми! – оплака се Оливия.
– Оли, не мисли за себе си! Хайде да разберем откъде идва този шум!
Хей Ли и Емили станаха и сънено обикаляха стаята. Всички претърсиха цялата стая, но не откриха нищо необикновено. Изабел погледна към часовника, за да види колко е часът и с изненада видя, че раковината блестеше!
– Момичета, елате! Вижте, раковината блести!
Те се скупчиха около Бел и заоглеждаха раковината.
Изведнъж раковината засмука момичетата! Те се озоваха на морското дъно. Водораслите се поклащаха, рибите сякаш летяха из водата като птици във въздуха. Подводните пещери стояха обгърнати от мъгла. Водата беше топла и теменужено синя. Момичетата заплуваха. По едно време видяха една костенурка. Тя плуваше лениво и изглеждаше много стара.
– Кои сте вие? Какво правите тук? Никой човек не се е спускал толкова надълбоко в океана. – попитала костенурката със сънен глас.
– Ние сме от лагера във вила “Горско езерце”. Раковината ни засмука и така се озовахме тук. – заговори Бел. – Аз съм Изабел, това са моите приятелки Оливия, Хей Ли и Емили. А вие коя сте?
– Аз съм старата костенурка Мелифера. Искате ли да излезете на брега? Аз мога да ви изведа.
– Ако няма да Ви затрудни – учтиво отговори Изабел.
– О, скъпа! Плувам от брега и обратно всеки ден. Водя моите костенурчета на училище. Ще ви заведа на брега, само ме следвайте.
И така Бел, Оли, Хей Ли и Емили заплуваха след Мелифера.
Плуваха, плуваха и накрая стигнаха брега. Оказа се, че момичетата попаднаха на остров. Той беше с много палми, вълните се разбиваха в брега и назъбените скали. Оли уморено се хвърли на топлия пясък.
– Не мога повече! Болят ме краката и току-що счупих нокът!
– ОЛИ!! – казаха в един глас Хей Ли, Еми и Бел.
– Може малко да седнем и да починем. След това ще изследваме мястото. Мисля, че сме на остров, точно като Робинзон Крузо! Колко ще е хубаво да срещнем един Петкан!
Оли само завъртя очи – на нея въобще не й беше до бележките на Бел.
Хей Ли и Еми събираха миди и морски звезди. Изабел изследваше острова. Както седеше, Хей Ли видя нещо червено. Тя започна да рови с пръсти в пясъка и го извади, а нещото я ощипа. Хей Ли изпищя от болка и го хвърли настрана.
– Ау, боли! Лошо животно! – изплака Хей Ли.
– Това беше рак, Хей Ли. Не знаеш ли, че щипят. – поучи я Бел.
– Хей, госпожице! Не знаете ли, че не е възпитано да хвърляте благовъзпитани раци като мен по пясъка! Добре, че имам твърдо тяло. А вие кои сте?
– Ние сме момичета от лагера във вила “Горско езерце” – обясни Хей Ли. – Аз съм Хей Ли, това са Оли, Бел и Еми. Аз ви хвърлих, съжалявам!
– Няма нищо! Свикнал съм. Аз съм Маурисио. Искате ли да ви заведа при моите приятелки Амилия и Авилия? Вървете след мен!
Децата тръгнаха след Маурисио, а той ги поведе през гората. По едно време стигнаха до една къща. Тя беше на три етажа с тераса. Ракът почука на вратата и отвътре се чуха гласове:
– Кой е?
– Аз съм, Маурисио.
Вратата се отвори и отвътре се подадоха две глави. След главите се показаха две тела. Съществата, които излязоха бяха две кози, но много необикновени кози.
– Аз съм Амилия – каза едната.
– Аз съм Авилия – каза другата.
Амилия носеше сини слънчеви очила, сини обувки и синя рокля. Авилия носеше розови слънчеви очила, розови обувки и розова рокля.
– Вие кои сте? – попитаха в един глас Амилия и Авилия.
– Ние сме от лагера във вила “Горско езерце”. Аз съм Емили, – казала Еми – това са Оливия, Изабел и Хей Ли.
– А ние сме козички – сестрички и сме модерни. Искате ли чай? – попита Авилия.
– Да, няма да откажем! – съгласи се Емили.
Момичетата влязоха в къщата и козите ги упътиха към дневната. Там беше сервиран чай за двама. Амилия каза:
– Искам още пет чаши чай! Веднага!
Изведнъж от кухнята долетя чаен сервиз с пет чаши на сини цветя и чайник със същите шарки. Момичетата погледнаха учудено Маурисио. Всички започнаха да пият чая.
– Правите страхотен чай. – похвали ги Оли.
– Благодарим – засрамено отвърнаха козите.
– Благодарим ви за чая, дами. Беше ни много приятно – каза Маурисио. – Беше ми много приятно! Довиждане!
– Довиждане! – казаха момичетата.
– Удоволствието беше наше! Заповядайте пак! – казаха козите.
Маурисио и момичетата излязоха от къщата на Амилия и Авилия и отидоха на брега. Там Маурисио ги заведе в училището за малки костенурки. Костенурчетата се учеха да плуват. Но чудното беше, че обучението се извършваше на плажа, в огромни стъклени аквариуми. Маурисио развеждаше момичетата и обясняваше:
– Тук костенурките свикват да мърдат перки. След като задобреят, костенурчетата ще бъдат пуснати в открито море да плуват свободно.
Денят свършваше и Маурисио трябваше да заведе момичетата при Мелифера. Не беше трудно да я открият – Мелифера беше дошла да вземе костенурчетата си.
– Хареса ли ви островът?
– Да, много!! – отвърнаха момичетата.
– Но сега е време да си вървим. Раковината отново ще ви засмуче и ще ви отведе обратно в “Горско езерце”. Заповядайте. – и Мелифера подаде раковината на Изабел. – Сега бройте от едно до десет на обратно.
И момичетата започнаха да броят: десет... девет... осем... седем... и изведнъж някаква силна светлина заслепи очите им... шест... пет... момичетата затвориха очи, но не спираха да броят... четири.. три... две... едно...
След като приключиха с броенето, момичетата се огледаха и с изненада видяха, че са отново в стаята в “Горско езерце”.
– Вижте! На раковината има нещо жълто. Сякаш е залепено! – каза Изабел.
А там на жълт лист пишеше: “Един ден в страната на чудесата” и беше ударен син печат, на който с големи сини букви пишеше “ИЗПЪЛНЕНО”.
Бел много се зарадва, че е посетила страната на чудесата. Вече се чувстваше като героинята от любимата й книга “Алиса в страната на чудесата”.
– Хайде сега да лягаме да спим. – каза Бел.
– Май ни изпревариха – каза Хей Ли и посочи Оли и Еми, които вече спяха дълбоко.
Момичетата прекараха страхотно лято в “Горско езерце”. Но никой не знаеше откъде е дошла вълшебната раковина, но едно знам – тя още стои на скрина и чака да дойде лятото, а заедно с него и летовниците.
Ако вие случайно попаднете в “Горско езерце”, в стая 12, намерете раковината и изживейте един чудесен ден в страната на чудесата!