Момчето от джунглата – 3-та част

Момчето вече беше пораснало... Беше само на 7 години и можеше да хване заек. Все още не можеше да го убива... Удряше по него, но той само квичеше. Когато го захапеше му правеше малка рана...
Веднъж след като беше направил още един опит да убие заек, момчето се срещна отново с тигъра Жорж:
– Как си, малко братче – рече му тигърът.
– Зле, големи братко, днеска пак не можах да убия заек. – рече момчето от джунглата и въздъхна.
– Ще се научиш.
– Пробвах всичко, Жорж. Не става, аз никакъв тигър не съм – каза момчето.
То не знаеше, че е човек. Мислеше си, че е тигър. Всеки път, щом повдигнеше темата “Какво съм всъщност” тигърът я отклоняваше.
– Тигре, съмнява ме нещо. Криеш нещо от мене – каза момчето.
– Първо не ми говори така, с една лапа мога да те поваля, мога да те убия. – викна тигърът. И докато говореше изведнъж каза, че момчето трябвало да му благодари, че го беше приютил като малък.
– Какво каза, тигре? Ти ми каза, че сме братя и майка ни е убита от бракониери. А сега се оказа, че си ме спасил!
– Добре, малко братче. Признавам си пред теб. Ти си човек. Беше дете на бракониери. Искаха да ме убият, но аз ги подмамих в капан на местните туземци. Забравиха те, а една кобра с думи ме накара да не те убия, но тя после се помъчи да те отрови. Аз и откъснах едното око и те спасих. С твоите жестове на човешко бебе ти ме накара да не те изям за закуска. И така порасна голям.
– Тигре, ако не ми беше казал истината и я бях разбрал от някой друг, щях да те убия, скъпи братко. – каза момчето.
Кобрата Мия ги гледала с едното си око зад храстите и толкова се ядосала. Тя можела да каже истината на момчето и да си отмъсти на Жорж, но Жорж без да знае се спаси.

Момчето от джунглата – 1-ва част
Момчето от джунглата – 4-та част