В търсене на една птица с машината на времето и други истории

Аз съм госпожица Дайсти и съм детектив. Обичам да летя с облаците. Любимото ми животно е птицата. Ето една история за това животно:
Разхождах се аз един ден из улиците на град Старлинг и изведнъж при мен дойде господин Конкин и ми каза, че неговото сърце е изчезнало.
– Но как така? – попитах аз озадачена.
– Господин, господин...
– Аз ми го взе! – каза той, като се задъхваше.
Беше странна работа затова отидох да потърся улики. Тръгнах към местопрестаплението. Там намерих бележка на която пишеше: „Птицата ти дойде с мен в миналотото. Не се притеснявай. Ела да я вземеш. От твоето минало аз.”
Взех машината на времето и тръгнах натам. Но преди това попитах коя е тази птица, понеже нали беше изгубил сърцето си. Обаче не можа да ми отговори, понеже аз вече пътувах със светлинна скорост към бъдещето. Щом стигнах започнах да търся миналото си Аз. То много се учуди, че ме вижда. Показа ми къщата на г-н Конкин. Там намерих само празна клетка и жена му. Тя ми каза, че е излязъл на разходка. Изпратих бележка по Магайликопта и тръгнах да търся птицата. Намерих г-н Конкин. Разбрах, че вместо на разходка той отишъл на работа. Също така той работи като продавач на пуканки. Даде ми птицата и аз тръгнах към бъдещето, което всъщност е настоящето. Оказа се че Сърце е името на птицата. Но имаше един проблем, машината беше разрушена.

Аз започнах да търся друг начин, когато моето Аз ми каза, че той пътувал чрез един портал. Но има един проблем, ако не се върнеш до един час, ти просто изчезваш от света. Аз се притесних, понеже той ми каза, че имам само петнадесет минути, а този портал е на две пресечки. Аз бързах, но изведнъж по средата на пътя излезе господин Конкин хлипайки, че не знаел къде се намира. Стигнах най-сетне до портала и минах.

Това беше интересна история нали? Сега ще ви разкажа за едно странно нещо. Задачата, която решавам е да открия цяло училище. Няма го. Просто изчезна. Заедно с децата, учителите, директора и всичко. Това е трудна задача. Помогнете ми да я разгадая. А на всичкото отгоре се появи момче, което твърди, че ми е син и е дошъл от бъдещето. Опитвам се да реша загадката а и проучвам това момче и сега открих, че всъщност е син на сина на Конкин. Ами да, училището е потънало, но не в дън земя, а в небето. Вчера открих, че училището наистина е било в небето. Някой хлапак е завързал балони за училището и то полетяло, а мен ме наградиха с титлата „Детектив на града”.

Много истории мога да ви разкажа за много интересни недоразумения. Както веднъж ходих до леля Лора а тя ми се оплака, че котката и е изчезнала. Търсих я навсякъде и тогава почти се бях отказала, когато от небето се появи бележка на която пишеше: „ Помогнете ми паднах в тоалетната и имам нужда от помощ.
Котката на госпожица Лора”.
Казах на всички, пък те взеха та си помислиха, че апсолютно сама съм я решила и, че е кой знае каква детективска история. Сложиха табела на къщата ми, която гласеше следното: „Госпожица Дайсти, частен детектив. Сложни и заплетени случаи – гарантирано разгадаване веднага! При по-напечено – дедукция и логика!”  Прибрах се като си мислех какви недоразумения могат да станат. Това ми напомня за историята за папагала. Но за нея ще ви разкажа друг път.

Участва в конкурса "Като Унки Марлюнки"

Снимка: sxc.hu