Унки и огледалото за загубените светове

През една тъмна нощ, докато вечерях сам, ми се стори много тихо – не се чуваха коли, гласове на хора и лай на кучета. Излязох навън, но странното беше, че не можех да видя абсолютно нищо. Небето бе мрачно и беззвездно, а наоколо нямаше нищо – никакъв град, без блокове, без магазини, без дървета и без лампи. Веднага повиках Джони – моето куче – помощник детектив. 
– Джони, тук! Какво става? Не виждам нищо наоколо. Ето, че вече не виждам и теб. Какво има? Да не би да съм ослепял?
– О, Унки, мой верен приятелю, и аз съм изпитал това. Теб те е омагьосала вещицата Мерлинда. Тя омагьосва всички, които точно най-много имат нужда от омагьосаното си сетиво.
– Значи трябва да решим някой заплетен случай, за който ми е нужно да виждам?
– Да, трябва да открием загубения град. Всичко се е пренесло някъде другаде, тоест всичко е омагьосано. Там, където са изчезнали хората, там трябва да има и лек за очите ти.
– Но как ще ги открием – аз, дИтектив, загубил за известно време зрението си и куче, което няма представа какво да правим?
– Все нещо трябва да измислим. Ти досещаш ли се как да решим случая?
– Хей, май да! Трябва да използваме огледалото на загубените светове. То ще ни покаже къде е изгубеният ни град.

И така, когато Джони донесе огледалото, то ни показа планина, в която хората изобщо не живеят щастливо. Планинският цар Гордън беше измислил ужасни правила – децата не можеха да ядат лакомства, дамите не можеха да се обличат елегантно и да гладят дрехите си, мъжете не можеха да гледат футболни мачове и криминални филми. Възрастните хора бяха заключени в една стая, в която нямаше нищо за правене. За да се стигне до тази планина, трябваше да се върви 10 стъпки на запад, 3 крачки на север, после се тръгваше 5 километра на югоизток и се разкриваше планински поток, в който има ключ, към пещера, от която се показваше планината. Пътуването не беше леко – Гордън беше пратил вълци, които ни подгониха и дори щяха да захапят крака на Джони, но за щастие вълшебното огледало ни показа друг път, вълците се объркаха и започнаха да се лутат изпланината. Когато стигнахме, открихме малка чешма със светена вода. Натърках очите си и те отново можеха да виждат. Заклинанието беше премахнато!
– Но сега как да спасим хората, Джони?
Тогава се чу зловещ смях. Вещицата Мерлинда беше омагьосала Гордън! Сега той се бе превърнал в молив, който можеше да говори, но не е стабилен, тъй като няма крака и може само да рисува злите си планове. Джони и аз бързо използвахме суперсилите си – един детектив и помощника му трябва да имат такива, в случай че няма как да използват ума си. Хората все още не знаят за орисията над Гордън и може би са забравили за нас.

– Маг – маг – дит –ек –маг – ктив! – изрекох аз.
Вълците замръзнаха на място, а всички останали хора, заедно със домовете им и останалите сгради с мен и Джони, се потпиха във водовъртежа на дъгата. Всичко си беше на мястото, а вещицата Мерлинда, Гордън и вълците му останаха заключени в планината завинаги.

Снимка: sxc.hu

Участва в конкурса "Като Унки Марлюнки"