За родители
Готово ли е детето ми да ходи на училище само?
Време е за училище! И децата от цялата страна излизат с раниците си. Някои от тях за първи път пътуват сами. Всички знаем, че е добре за тях да се раздвижат малко преди да седнат на чина и дори има доказателства, че ходенето пеша или с велосипед до училище е свързано с увереността на децата в техните академични способности. Но какво да кажем за безопасността? Като родител е трудно да не се тревожите, когато гледате как детето ви тръгва по улицата само. В същото време искаме да насърчим независимостта на нашите деца. В края на краищата няма да ги водим до часовете в университета.
И така, как може родителят да разбере кога детето е готово да стигне до (или от) училище само? И какви уроци по безопасност трябва да предадем, преди да го направи? Говорихме с няколко експерти по безопасността на децата за най-добрия начин родителите да подходят към този етап.
Преценете детето си.
Няма единна възраст, на която всички деца да са способни да ходят сами до училище. Има твърде много фактори: Ще бъдат ли с по-голям брат или сестра или съсед? Колко далеч е училището? Колко улици трябва да пресекат? Вие също трябва да разглеждате детето си като индивид. Колко зряло е мисленето му? Колко се тревожи или стеснява?
„Винаги казвам на родителите, че няма универсална подходяща възраст. Мисля обаче, че децата под 10-годишна възраст не трябва да ходят на училище сами или дори с друго 8- или 9-годишно дете,“ казва Пати Фицджералд, експерт по детска безопасност и основател на safelyeverafter.com. „Те знаят как да стигнат дотам, но все още не могат да направят незабавна преценка толкова бързо“, добавя тя.
Физическият размер също има значение. Един шофьор на кола е по-вероятно да види по-висок човек и да пропусне по-нисък.
Обяснете, че сигурните възрастни не молят децата за помощ.
Вместо да казвате, че непознатите са опасни, едно полезно нещо, което децата могат да запомнят, е „Безопасните възрастни не молят децата за помощ“, каза Фицджералд. Опасните хора често използват молба за помощ, като носене на пакети или намиране на изгубен домашен любимец, за да привлекат жертва. Можете просто да обясните на децата си, че сигурните възрастни молят други възрастни за помощ, а не деца. Ако човек направи това, децата да използват фразата „не е позволено“, като например „Не ми е позволено да правя това“. Това работи, защото е лесно за запомняне, кратко и може просто да се повтори, ако заявките на лицето продължат. Научете детето на основни улични умения, без да всявате страх. Но не казвайте, че всички възрастни са опасни. Мирогледът, който този вид мислене може да насърчи, е че всеки възрастен, когото детето ви не познава, е потенциална заплаха, а това не отразява реалността. Подобно вярване може да причини много безпокойство на децата.
Истината е, че когато детето е наранено, това обикновено е от член на семейството или друг човек, когото то познава. Ако им кажете да не се доверяват на непознати, това няма да ги защити в тези ситуации. Освен това няма да им помогне в ситуации, когато е подходящо да се обърнат за помощ към някого, когото не познават, като продавач в магазин или библиотекар. Целта е децата да се почувстват способни да се застъпят за себе си и да излязат от неудобна ситуация. Те не трябва да се чувстват принудени да изпълняват молбите на друг човек в името на учтивостта, независимо дали този човек е непознат или не.
Подчертайте важността да бъдат внимателни към заобикалящата ги среда
Ще видите деца и тийнейджъри (и възрастни също) да вървят прегърбени над телефоните си, със слушалки, погълнати от звуците и изображенията на този малък екран. Това не е безопасен начин за пътуване от едно място до друго. „Подчертайте на децата си колко е важно да бъдат бдителни, докато вървят/карат велосипед“, казва Холцман.
Първо, ако не гледат накъде отиват, е по-вероятно да се наранят, като се спънат или натъкнат на нещо. Второ, по-малко вероятно е да чуят или по друг начин да забележат приближаваща кола. И накрая, поглъщането в телефоните им ги прави по-лесна мишена за всеки, който може да им навреди.
Планирайте и практикувайте.
Един от най-добрите начини децата да научат ново умение е да го правят с вас. Начертайте най-безопасния маршрут до училище и го извървете с детето си поне веднъж. Кажете на детето си да избягва преките пътища и да спазва всички правила за безопасност на пътя. Упражнявайте се да използвате пешеходни пътеки, където е по-вероятно шофьорите да ви видят.
Ако детето ви има телефон, използвайте наличните технологии.
След като решите, че детето ви е готово за телефон, можете да използвате споделяне на местоположение, за да проследите къде се намира. Трябва също така „да научите детето си как да набира 112, ако се чувства застрашено по някакъв начин. Добра идея е да се уговорите за кодова дума за спешни случаи или емотикони с код за спешни случаи, нещо, което децата могат бързо да изпращат като съобщения на родителите си, за да ги уведомят, че трябва да бъдат взети или да се обадят веднага.
Вижте още:
