Духът

От няколко дена се говори, че вечер след осем часа из село броди дух. Тези, които са го видели казват, че прилича на бял облак в тъмна нощ. А други казват, че е бяла сянка, много бърза, бяга и гони този, когото си набележи.

Една вечер с мама и татко бяхме на двора и не щеш ли, наистина той дойде. Беше като облак, мъглявина, която се движи.

– Олеле...

Аз се изплаших много и казах на мама да си плюем на петите и да бягаме. А тя се спря, поогледа се и се усмихна. Попитах я защо се смее, а тя ми каза, че това е светлина от фенер, такъв като на фар, осветяващ пътя на моряците в морето. Татко беше в задния склад за дърва. Мама реши да направим шега на татко, затова се скрихме. Той започна да ни търси. Тъмно беше, крушките не светеха. Ние започнахме да издаваме страховити звуци:

– У..., у..., ху... – татко вдигна глава към небето, видя облачната светлина, която се движеше и целият пребледня.

Понечи да влезе вкъщи, но аз го хванах тайно за крака, а мама се изправи и тръгна срещу него. Татко скочи, отвори широко очи и извика:

– Бягайте, духът дойде... – изплаши се много и започна да бяга в кръг.

Мама светна всички лампи, а татко, едва сега разбрал шегата, седна на земята и се засмя. Ние седнахме с мама до него и чак до сутринта наблюдавахме бягащата духовита светлина.

Участва в "Смешен конкурс"