5 факта за дините – плодовете, без които не можем да си представим лятото

Има ги не само кръгли със зелени кори, но и в жълто, дори в черно, квадратни, във формата на сърце и други. И вкусът им невинаги е бил същият като сега. За какво говорим ли? За любимия ни летен плод – динята. Тя е вкусна и сочна, но какво още не знаем за нея? Прочетете и ще останете много учудени.

1. Динята не е плод, а почти краставица

В интернет можете да намерите общоприето твърдение, че от ботаническа гледна точка дините не са плодове, а зеленчуци. Това се обяснява с факта, че плодовете растат на дървета, а не на земята. Но всъщност плодът на динята се нарича ... „тиква“. Има повече семена, а структурата ѝ е различна. Има сочна вътрешна сърцевина и твърда външна обвивка. Така че динята не е точно плод. Като малините и ягодите. Най-близките роднини на дините са тиквите. А също – пъпеши, тиквички и краставици. Всички те принадлежат към семейство Тиквови (Cucurbitaceae).

2. Има черни и жълти дини

Всички сме свикнали, че външно дините са зелени, а отвътре – червени с бледожълти семки, сочни и сладки. Може би някой може да опита и опции без семена – това са стерилни хибриди, получени чрез кръстосване. Те не се различават от обикновените, освен че са по-удобни за ядене: не е нужно да изплювате семките. Но в света има много по-странни дини. Например, сортът „"densuke“, отгледан в Япония. Има много тъмна, почти черна кора. На вкус е дори по-сладък от обикновените сортове. Такива дини изискват много време и свободно пространство за отглеждане, а годишно в Хокайдо успяват да отглеждат не повече от сто плода. Още по-впечатляващи са жълтите дини. Те имат същите кори със зелени ивици като обикновените сортове, но месото е с ярък бананов цвят. Освен това има дини с жълта кора и червено месо.

Обикновените дини съдържат ликопен, растителен антиоксидант, който може да се намери и в доматите. Именно той им придава такъв цвят. А жълтите дини са богати на бета-каротин, антиоксидант, който придава златния цвят на пъпеша и тиквата, а също така се намира и в морковите. Може да се предположи, че жълтите дини са плод на генетична манипулация, но всъщност този сорт се е появил в Африка преди хиляди години. В действителност това е естественият цвят на динята. И по-късните сортове – червените – идват точно от жълтите.

3. И дори квадратни

В допълнение към разновидностите на необичайни цветове, има и дини с нестандартна форма. Например кубични или квадратни – те са много популярни в Япония. Първоначално е трябвало да се отглеждат такива дини, така че да са по-компактни за поставяне в хладилниците. Освен това е лесно да се види, че квадратните предмети са неудобни за търкаляне. И следователно дините с тази форма няма да се търкалят върху масата при рязане. Поне това е имал предвид графичният дизайнер Томоюки Оно, когато представя идеята си в галерия в Гинза, Токио, през 1978 г. Този метод на отглеждане е патентован от експериментатора в САЩ. Динята се поставя в специална прозрачна кутия и се разраства във формата на контейнера. Вярно е, че за да бъде идеална, плодовете трябва да бъдат събрани, преди да са узрели напълно.

Въпреки това в Япония динята във формата на куб, пирамида или дори сърце е доста популярен подарък. Все едно да подаряваш цветя – никой не очаква да ги ядеш. Такива декоративни дини са доста скъпи – до 415 долара, тъй като отглеждането им във форми е доста трудно. Но все пак са красиви.

4. Дините са много големи

Вероятно неведнъж ви се е налагало да мъкнете тежка диня от пазара. Големите екземпляри могат да тежат 10-12 кг. Но всички те са само дребнички в сравнение с чудовището, отгледано през 2013 г. от Крис Кент от Тенеси (САЩ). Динята тежи... 159 кг. Предишният рекорд също принадлежи на Кент – тази диня била с 19,2 кг по-лека, но все пак... Отглеждането на такива чудовища за човек е не само хоби, но и допълнителен доход: можете да си купите пакетче с три или четири семена, принадлежащи на неговите гигантски дини само за 40 долара. Дините обаче не са най-големите плодове в света. Рекордът принадлежи на техния роднина, тиква, отгледана от Стефано Кутрупи в Италия през 2021 г. Тя тежала 1226 кг – приблизително колкото среден лек автомобил.

5. Някога динята не била особено вкусна

Според генетични изследвания първите дини са произлезли от суданския пъпеш с белезникава вътрешност, известен още като кордофански пъпеш. Те са отгледани в Североизточна Африка, в долината на Нил, през 4360 г. пр. н. е. Дините също са били популярни в древен Египет, поне от Средното царство (XX век пр. н. е.). Първоначално са били отглеждани в Африка не заради техния вкус, а заради високото съдържание на вода. Дините са били съхранявани, за да ги използват през сухите сезони не само като храна, но и за утоляване на жаждата. Някога тези плодове са били напълно неподсладени, с жълтеникаво-бял цвят. Някои дори горчиви. А първите сладки, десертни сортове се появяват едва по време на Римската империя в Средиземноморието. Дините винаги са се консумирали сурови. Но освен това в традиционната африканска кухня е обичайно да се пържат или задушават, да се мариноват корите и да се пресова масло от семената. Освен това от дини, както и от тикви, можете да направите добри съдове.

Image by Freepik