Златната птица

Имало едно време едно малко момиченце. То се родило в малко селце в малка къщичка. Родителите му го кръстили Зора, защото се родило по изгрев слънце.
Щом навършила осем години, Зора започнала да става толкова красива, че малки и големи й завиждали за хубостта. Дългите й златни коси се сипели като буен водопад, очите й, бистри езера, щом затанцувала, все едно вятърът се вселявал в нея. Никой не можел да отрече нейната несравнима красота!
Веднъж през следобеда на дъждовен ден, на вратата на дома й се почукало:
– Кой е? – попитала Зора.
– В името на Краля, отворете! – чул се непознат мъжки глас.
Зора се стреснала, но въпреки това отишла до вратата и отворила.
– Идваме от името на крал Фаворит. – казал висок мъж с бляскава златна броня и дълго синьо наметало със сребърни и златни цветя избродирани по него – Негова милост сбира всички моми, знатни дами и принцеси от близко и далеч в своето прекрасно кралство! – каза наперено мъжът.
– Първо искам да узная вашето, предполагам знаменито име. – заговорила Зора с нежния си глас.
– Рицар Прекрасни!!! – казал рицаря с възторжен глас и махнал шлема си със замах и развял дългата си черна, буйна, чуплива коса, след това пуснал закачлива усмивка на красивото си лице, показваща белите му зъби.
– О..- казала леко смутена тя – Приятно ми е. Моето име е Зора.
В този момент майка й дошла и изгледала с подозрение рицаря от глава до пети и казала:
– Какво искате от моето момиченце, рицарю?
– Не аз, госпожо, а моят Крал Фаворит! – отговорил гордо рицарят. – Той иска да сбере всички дами от околностите на неговото кралство.
– Дайте ми ден да подготвя багажа си.- казало момичето и влязло в къщата.
Рицарят и войниците пренощуваха в една гостилница докато Зора се приготвяше.
Рано по изгрев слънце потеглиха. Минаха през тучни градини, обширни поля, гъсти гори и дълги реки. Зора си беше взела най- красивите рокли, за да бъде красива.
Не след дълго на хоризонта се различиха кулите на голям дворец. Повечето момичета в каляската започнаха да издават някакво подобие на мише цвърчене от възторг, което подразни нашето момиче. Тя изобщо не харесваше такива лигави изрази на чувства, смяташе, че са абсолютно излишни и въобще не прилягаха на добре възпитани като тях дами. Наистина всички бяха много красиви, с различни рокли, коя от коя по-цветни и елегантни. Щом пристигнаха, Рицар Прекрасни!!! им отвори вратата. Щом излезе първата дама, той махна със замах шлема си (както бе направил при първата им среща) и развя коса пред жената и я заслепи с усмивка. Жената се омая от неговото “величие” и започна да се смее отнесено. Зора също започна да се смее (едва не се напика), само че не от безсилие пред неговата красота, а пред нелепостта на ситуацията. Той намигаше на всяка от жените.
Показаха на всяка една стаите им и ги оставиха да се подготвят за бала вечерта.
Зора реши да облече една жълта рокля с цветя избродирани с червен конец, върза косата си на висока опашка с червена панделка и нави краищата на масури с ролки от хартия. Сложи си малко парфюм и излезе от стаята. По пътя срещна един войник и го попита за пътя:
– Все направо, после наляво, после надясно, после по едни стълби надолу, ляво, дясно, горе по стълбите, долу по стълбите и влизате през вратата пред вас. – каза бързо войникът.
– М.. благодаря!- каза тя.
Макар и доста трудно, нашето момиче успя да намери това, което търсеше.
Пред нея се появи висока двукрилна дъбова врата, върху която бяха изобразени различни бойни сцени, разкриващи исторически факти свързани с историята на това кралство.
Щом вратите се отвориха, пред нея се разкри невиждана гледка. Милиони светлини, размиващи се цветове от танцуващите хора и приказната музика, която те омайва. Изведнъж пред нея изникна Рицар Прекрасни!!! и както обикновено, махна шлема си и размаха коса, само че този път попита:
– Как сиии!
– М добре! – отговори тя с усмивка, а в същност искаше да му избие зъбите, но нали беше добро момиче, сърце не й даваше. Докато Прекрасни!!! й говореше, забеляза някакъв мъж, който я гледаше. Той бе много красив. С дълга коса вързана на опашка, слаб, но с мускули и изражение на добряк. Той идваше към нея с усмивка. Тя също се усмихна, но изведнъж чу нещо в думите на Рицар, което я подлуди, без да се усети, оставила се на гнева, му извъртя два бързи шамара, последвани от силен, трети шамар с крак. С очи пълни с изненада Рицар Прекрасни!!! се строполи на земята, повличайки след себе си някои от гостите, а те на свой ред тези около тях. Зора само мигна два пъти и когато отвори очи, вече половината зала беше изпадала. Тя се притесни ужасно! Тъкмо се обърна да избяга, когато се блъсна в мъжа с лице на добряк.
– Спокойно, той си го заслужаваше – каза й той.
– Може би, но другите не!
– Е, нищо им няма. Гледай сега – той прилепи ръце до устата си и извика – Ставайте, идва група Фламинго!!!
Точно след две секунди всички бяха станали и ръкопляскаха. На сцената излязоха двама мъже и една жена. Мъжете бяха облечени с цяло бойно снаряжение – ризници, шлемове, наколенници, кожени бойни ботуши и пр. Свиреха на дървени лютни. Жената беше с дълга рокля с голяма цепка, стигаща до кръста. Пяха зашеметяващи песни и Зора се спука от танци. На следващия ден имаше мускулна треска на краката и кръста, но въпреки това тя бе изключително щастлива, защото се беше влюбила в онзи сладур от бала. Между другото той се оказа принц Фаворит! Няма лошо в това, само дано и той да я беше харесал.
Минаха няколко дни, но принцът не се появяваше никъде. Зора реши да го потърси, само че замъкът беше толкова голям, че вътре спокойно можеше да се отгледат стада Слонове, Жирафи, Глигани, Коне и Лъвове, затова тя малко се шашна като излезе в един от големите коридори.
Обиколи целия замък, но от принца нямаше и следа. Изведнъж пред нея изникна врата, а от нея ръка, която я дръпна в стаята криеща се зад вратата. Пред нея се разкри ужасна гледка- пъпчива бабка да си търка носа, нещо, наподобяващо телена четка!
– Какво правите? – попита Зора, превъзмогнала вече страха.
– Ох, мила, опитвам да се отърва от тези гадни пъпки! – отговори навъсено бабата.
– Тогава защо ме дръпна така грубо? – сопна се Зора.
– Много се извинявам, но ми трябваш.
– За какво?
– Принц Фаворит е тежко болен и трябва някое младо момиче да намери лек за него. – каза бабата.
– Добре, обаче аз от къде да знам какъв трябва да е този лек?- попита момичето.
– Аз знам, но понеже съм стара и не мога да тръгна да го търся, затова ще го кажа на теб!
– Давай, слушам те, ще тръгна да го търся. – усмихнато рече Зора.
– Моята птица Пухчо ще те заведе до гъста гора. Там ще яхнеш моя кон Лайнал, ще преминете през гората. Там ще те чака моята риба Люспа и ще преминете голяма река. На поляната след нея ще видиш голямо и красиво цвете. Това ще бъде спасението на принца!
– Добре, а къде е тази птица? – попита Зора и точно в този миг видя голямо черно петно в небето, което ставаше все по-голямо и по-голямо, докато тя не различи прекрасна огнено червена птица да приближава. Но в последните няколко метра птицата започна да губи равновесие и да се поклаща застрашително и накрая се заби право в прозореца. Милото животно разтърси глава и се изправи на крака.
Бабката щракна с пръст и прозореца тутакси се оправи, след това погледна Зора, която гледаше с умиление огромното птиче.
– Това е Пухчо! – каза с гордост бабата.
– Казвам се Зора, Пухчо. – и тя погали меката му перушина.
– Вече трябва да тръгваш, момиче, че току виж принца вземе да ритне камбаната преди да си се върнала!
Зора се качи на гърба на Пухчо и излетяха през отворения прозорец. Птицата летеше толкова бързо, че всичко на около изглеждаше размазано, та за това тя зарови глава в перата на Пухчо и не я вдигна, докато не пристигнаха. Приземиха се пред гъстата гора, за която бабата и обясни. Там я чакаше обещаният кон на име Лайнал. Той бе снежно бял с дълга сребриста грива. Зора слезе от птицата и се опита да стигне до коня, но леко й се зави свят и следователно падна, това се повтори няколко пъти. Както и да е, накрая обаче тя успя и се яхна на гърба на Лайнал и полетяха към голямата река.
Слава богу, стигнаха я преди Зора да повърне. На повърхността се показа чудна риба, събрала в себе си всичките цветове на дъгата! Рибата бе огромна, затова Зора се хвана и седна на една от перките, показваща се над повърхността.
Тъй дългоочакваната поляна накрая се появи пред погледа на момичето. Тя слезе на земята с леко разочарование, беше й харесало да се носи из водата, но принцът чакаше. Насред поляната растеше ярко синьо цвете, високо половин стъпка. Зора го откъсна и се запъти към рибата, но точно да се качи на перката, и нещо я рязна в корема! Бавно болката отшумя, но когато се свести осъзна, че нещо не е наред. Вдигна ръце да пипне лицето си и видя вместо тях две криле със златни пера, погледна надолу и видя вместо своите, пилешки крака. Първото, което си помисли беше, че я е изяла някаква птица, следващото бе, че е гладна, а най накрая осъзна, че в същност тя е превърната в птица, то в същност бе вярното. След ужасяващо гракане, цвърчене и подскачане, плод на паниката и, се сети да се върне на мястото, където до преди малко растеше цветето. В тревата намери плочка с надпис “Който откъсне цветето, ще се превърне в Златна птица”! Това доведе до още една серия гракане, цвърчене и подскачане, само че този път съпътствани от чупене на плочата с предупреждението.
Скоро започна да се смрачава и Зора се притесни. Нямаше как да стигне до кралството на болния принц. Прекара нощта в умуване над връщането си. Чак при изгрев слънце я озари гениалната идея, че може да полети! Замахна с криле и всичко останало си дойде от само себе си. Чувството, което Зора изпитваше беше несравнимо, до сега не са измислени думите, с които да се даде определение на чувството! Вълшебното цвете стискаше с ноктите на краката си, за малко щеше да го забрави от вълнение, че е намерила начин да се върне, но добре че се спъна в него, та го взе със себе си.
Не след дълго обаче се измори и трябваше да кацне в един град за почивка. Там я видяха няколко деца и й замахаха с ръце. Това я развесели. Очакваше да й се присмиват или целят с камъни, но остана доволна от добротата, с която я заляха. Гушна се в перата си и заспа. На следващия ден продължи пътя си.
Скоро видя разветите знамена от кулите на замъка на принц Фаворит. Събра последни сили и се приземи на терасата пред стаята на бабата, изпратила я да донесе цветето.
– О... боже, какво е станало с теб, Зора?! – уплаши се бабата.
– Как ме позна? – изграчи момичето.
– Не забравяй, че съм магьосница.
– Не трябваше да късам цветето. Долу под него имаше плоча с предупреждение, че ще се превърна в птица, а аз него видях!
– Дай ми цветето. – бабата взе растението, а след това се обърна към Зора, хвана я за крилото и я поведе към спалнята на принца. Щом влязоха в покоите му, той вече бе облечен и крачеше бодро.
– Ето, гризнете малко – каза бабата и подаде на принца листо от цветето.
– Какво е това пиле? – попита принцът.
– Това е Зора. Тя за съжаление се превърна в птица. Била е омагьосана от камъка пазещ цветето, но най важното е, че вече хремата ви е излекувана!
Изведнъж адски гняв обля Зора, беше направила толкова неща, дори я превърнаха в птица, и за какво, за някаква си хрема!!!
– ГА.. ГА... ГА... ГА... ГА..., КАР... ГА.. ГА!!!!!! – развика се тя, но накрая се усети, че принцът не я разбира.
– Тя защо грачи? – попита той.
– Яд я е на вас и мен, защото не й казахме. – отговори простичко бабата. – Мила, аз не знам противозаклинание за тази магия.
Това вече вбеси Зора. Тя започна да се издува заплашително, докато не изпищя. Писъкът счупи прозорците на замъка и всички стъклени предмети. Явно обаче това беше ключът към развалянето на магията, в този момент тя отново стана човек!
След като страстите се успокоиха и всичко се изясни, принц Фаворит и Зора се ожениха, и както традицията повелява, те заживяха весело и щастливо до края на дните си.
Край!