Мартенската приказка на мама Мецанка

– Мамо, ще ми разкажеш ли приказката за Баба Марта и Пролетта? – помолил се Мечо на мама Мецанка.

Седнали на пейката пред спретнатата си къщурка и Мецана започнала да разказва приказка:

“Баба Марта сътворила чудни мартеници с ръцете си. Наредила ги в кошницата си и поела на дълъг път. Искала повече деца да види и куп мартеници да раздаде. Не щеш ли, на среща и се задала Пролетта. Тя била разпуснала дългите си златни коси, а по тях били закичени бели и розови цветя с чудно омаен аромат.

– Ти къде отиваш? – попитала тя старата баба.

– Отивам при децата. Защо ме питаш? – отвърнала баба Марта.

– Те очакват мен, а не теб – казала красивата Пролет.

– Ти им носиш песента на птиците, нови надежди, цъфнали полета и дървета, а аз им предвещавам здраве и късмет, така че нека не спорим, а бъдем приятелки.

Замислила се Пролетта.

– Какво носиш в кошницата си? – попитала тя.

– Мартеници за здраве и късмет на старо и младо – отвърнала баба Марта.

Въздъхнала Пролетта. Разбрала, че няма да е единственото хубаво нещо, което идва след снега и студовете.

– Е, добре! Нека бъдем приятелки. Ти ще идваш първа и ще раздаваш мартениците си и така всички ще разбират добрата новина – че идва Пролетта! Ти, бабо Марто, ще си моята предвестница.

После двете се хванали за ръка и поели по дългия път. Имали много работа, а и много деца ги очаквали с нетърпение. Баба Марта подарила чудна мартеница на красивата Пролет, а тя я закичила на гръдта си върху извезаната със злато и сърма рокля в знак на уважение към баба Марта.”

– И оттогава не спорят така ли? – попитал Мечо.

– Да, престанали да се карат и започнали да радват децата в нашата гора. Хайде сега тичай да оплетеш мартенички за твоите приятели.

Засмял се Мечо и запретнал ръкави мартеници да изплете. Та Баба Марта и Пролетта идвали с бодра стъпка. Мечо запомнил приказката и я разказал на горските обитатели.