Таен агент Бял Пух

Продължава от След бялата стая – нещо бяло в двора

Отначало Теодор си мислеше, че Тео няма много да хареса малкото бяло зайче, но се оказа, че тигърчето много, много хареса този бял пухкав дългоушко. Заедно си организираха олимпиада по надскачане в двора – цял ден скачаха ли, скачаха. Мама Лили напразно казваше на своето момче, че скоро е опериран и не бива да скача толкова много. Накрая мама Лили предложи на Теодор да са жури и Белия Пух, както нарекоха зайчето, и раирания тигър се надскачаха в ожесточена надпревара. Нито един от двамата не се предаваше.
Първият път – Белия Пух скочи по-надалече, но вторият път тигърчето скочи още по-надалече. И така докато не изпотъпкаха теменужките на поляната. Но пък беше много забавно.

След като се успокоиха и седнаха на пейката да се припичат на слънце, мама Лили каза, че ще направи домашна лимонада с курабийки и ще им донесе. И тогава Белия Пух разкри на двамата приятели една голяма тайна. Той беше таен агент под прикритие – наистина много сладко прикритие. Явно се налагаше да им го каже, защото откъм единия крайна двора всички видяха как се промъква врагът – беше една оранжева рунтава лисица. Кокошките закудкудякаха, гъските засъскаха, кучетата залаяха и въобще стана страшно.
– Как се е осмелила тази лисица да нахлуе и то денем? – стресна се Теодор. Тя не е обикновена лисица, очите и са лазери. Може да изпепели цялата ви къща само с едно намигване.
– Леле!!! – възкликна Тео!
– Мале!!! – възкликна и другия Тео!
– Да бягамеее! – изкрещяха и двамата Теовци.
– Спокойно, братлета! – не само тя има свръхестествени оръжия – замърда с мустаци Белия Пух. Нека само се приближи да види кой е най-добрият таен агент във Вселената и кой най-добре охранява поверените му приятели.
– Ти си ни охрана? – изуми се тигърчето.
– Вече да! – гордо подскочи зайчето. И най-хубавото в цялата история е, че много ви харесвам. Спокойно – ще видите колко съм добър. – успокои ги Белия Пух. И извади от някъде един голям оранжев морков, който се оказа високотехнологичен щит.
Мигом лисицата започна да вие от болка и да се търкаля по земята.
– Казах ли ви? – намигна Белия Пух. Вече ще знае, че не сме лъжица за нейната уста... а за нас остава веселата част... да продължим с надскачането.
– Ееее, сега разбрах защо си толкова добър – ти имаш свръхестествени способности, пък си и много добре трениран, но пък много те харесвам. Ще ни посветиш ли в тайното агентство, Бял Пух?– попита момченцето.
– Нали затова съм тук, приятел! – подскочи Белия Пух.

Свръхзвуковата коруба на Тринити