Великото копчено преброяване

Продължава от Пиратите превземат гардероба

За първи път тигърчето Тео надникваше в гардероб, но определено много му хареса. Единственото неприятно беше, че всички плюшковци се намъкнаха вътре и стана тясно. Но малко по малко всеки се насищаше на красотите в гардероба, харесваше си по нещо и излизаше навън да му се радва и да го разглежда.

Розовата кукла намери едно не лошо розово коланче с блестящи бели перлички по него и много му се зарадва. Реши, че това коланче ще й стои много по-добре от предишното и излезе да търси огледало и да разпитва другите дали й отива.

Така малко по малко Тео остана сам в гардероба. Миришеше сладко, светлината се процеждаше през дупката едва-едва и беше много тайнствено и пълно със съкровища.

Погледна нагоре – като страшни дълги и цветни змии висяха най-различни колани.

В първият момент Тео се стресна, но после взе да ги разглежда с любопитство.

Имаше малки бебешки дрешки и огромни бели и сини хавлии. Колко са меки... каза си Тео.

Отвори едно чекмедже – беше пълно с копчета. Червени, сини, златни... всякакви. Малки и големи, кръгли и квадратни. Тео беше много впечатлен. Колко различни копчета можело да се поберат само в една единствена кутия. Имаше копчета във форма на цвете, във форма на корабче и сърчице, дори на слонче.

Я да проверя дали няма и копчета – тигърчета. – Тео започна да рови из кутията, но не намери.

После реши да раздели копчетата по цвят. На една страна слагаше тъмносините, на другата светлосините. После зелените, жълтите, оранжевите и червените. Намери едно голямо лилаво копче, което много му хареса.

Тео реши, че няма да е лошо да се знае колко копчета има и си постави мисия. От отдавна не беше правил мисии. А днес участва в превземане на гардероба и във великото преброяване – както сам си го нарече. Великото копчено преброяване.

За по-мекичко Тео си придърпа една жълта хавлиена кърпа и започна да брои.

– Едно – малко жълто копченце,
– Две – средно оранжево копченце.
– Три – голямо синьо копче.
– Четири – зелено квадратно копче.
– Пет – злааатно копче.
– Шест – лъскаво черно копче.
– Седем – лилаво плюшено копче.
– Осем – бяло копче, като бонбонка.
– Девет – кафяво копче като топче.
– Десет – червено копче като малинка.

Понеже Тео можеше да брои само до десет, а копчетата бяха много повече от толкова. Той започна пак от едно и продължаваше и продължаваше.

– Едно, двее, трии, четири, пет, шест, седеем, осем, девеет...

Започна да брои все по-тихо и все по-тихо и накрая сложи уморената си главичка на меката хавлиена кърпа и продължи да брои, но насън.

– Едно копче, две копчета, три копчета, четири копчета, пет копчета...

Оцвети Тео