Великденски украси и бели

Днес всичко беше различно! Но какво точно му беше различното, тигърчето Тео не можеше още да разбере.
Мама Лили се суетеше из къщата. Сложи бебето Теодор в любимото му шарено столче, където можеше да седи и да наблюдава какво се случва наоколо. Разбира се бебето Тео вече не можеше без своя приятел тигърчето Тео, така че го помъкна за опашката на мисия в кухнята.
А тази мисия се очертаваше да е много забавна и много празнична. Дойдоха няколко лели с шарени рокли, имаше и няколко тичащи навсякъде деца. Едно момиченце с черни плитки постоянно искаше да отмъкне тигърчето от ръчичката на Тео.
Тигърчето недоволстваше като постоянно скачаше на земята, бебето плачеше, момиченцето се сърдеше и мама Лили се чудеше какво да прави. Накрая изтича в детската стая и се върна с десетина плюшени играчки: шарения папагал, оранжевото пиленце, едно кафяво кученце, едно жълто лъвче, розовото прасенце, кравичката и няколко малки пухкави плюшени котенца. Момиченцето, на което викаха Тити, се заигра с тях и Тео си отдъхна. “Нека да тормози тях, това зверче!”
Сгуши се до своя приятел и го попита:
– Какво мислиш че ще правят всички тези хора?
– Не знам! – отвърна Тео.
– Като гледам и те ще правят мисия. – Тео гушна здраво Тео и двамата ококориха очи.
А мама Лили вече изваждаше от шкафовете всякакви шарени хартии, боички, четки, панделки и всякакви други интересни неща и ги струпваше на масата. Върху нея освен чашки със сокове, банички, козунак и сладкиши имаше и купища други неща.
Леличките бяха много сръчни и правеха кошнички от панделки, боядисваха яйца, правеха венци от върбови клонки.
Децата, които тичаха се спряха и мама Лили им даде по една четка. Те започнаха ентусиазирано да шарят по яйцата и по всичко, което им попадаше пред погледа. Всички в миг се преобразиха на индианци – с шарени ръце, с шарени пръсти и шарени нослета. Едно русо момченце имаше и лилави черти по лицето, то мерна Теовците и с един скок се хвърли към тях и изрева като тигър. Тъкмо щеше да грабне с мръсните си ръчички Тео, но мама Лили му се скара.
Обаче бебето се уплаши и метна Тео колкото сили имаше – искаше да го спаси от ужасното рисувано чудовище. Но за беда тигърчето се завъртя няколко пъти и попадна в купата със суровите яйца точно когато Тити се опитваше да го сграбчи отново и хоп, цоп, топ... белята стана. Купата падна, яйцата се счупиха, Тити се подхлъзна и цялата се омаза. Тео отскочи на безопасно разстояние върху купа с меки шарени панделки. Стори му се много забавно и смешно. И започна да се смее с най-високия си плюшен смях.
– Добре, че не падна и ти в тази каша – викаше му и бебето от другата страна на стаята.
– Супер готина мисия! Ще се опитам да се върна при теб. – викаше тигърчето и се запромъква през шумолящите хартии. Беше точно в центъра на мисията. На масата. Всред всички интересни и цветни неща.
И остана почти сам. Майките излязоха да мият и преобличат Тити, децата хукнаха на двора и в стаята останаха само Тео и Тео. И разбира се всички други плюшковци, които се бяха разпилели по всички кътчета на стаята. Повечето бяха боядисани с най-различни цветове. А плюшеният папагал, който и без това си беше шарен, веднага им предложи да играят на индианци.
Но Тео искаше да играе на изследовател. Пропълзя около една дървена кутия, която беше изрисувана в бледо зелено и върху нея бяха налепили голяма кафява кокошка с три жълти пиленца. Имаше и една стъклена купа украсена с бели зайчета, които носеха червени яйчица. Тео се запромушва под купчината хартиени цветя, къде ли ще ги слагат... мислеше си Тео и хоп оплете се във върбовите клонки, които бяха разпилени по масата.
– Помощ, помощ – завика Тео.
Отнякъде почти веднага долетя папагалът и с клюна си го освободи.
– Спасих пленник, спасих пленник – крещеше папагалът и приканваше всички да се качват на конете, че врагът е по петите им.
Тео продължи необезпокояван изследователската си мисия. Заигра се с едно керамично яйце, което беше украсено с панделки.
А всичко наоколо беше изпълнено с пъстри цветя, жълти пиленца и бели зайчета.
Тео се въртеше на всички страни и оглеждаше всички интересни неща по масата. Точно тогава дойдоха мама Лили и леличките с шарените рокли и децата.
Тео чу мама Лили да обяснява:
– Няма страшно, ще купим нови яйца. Великден е другата седмица, но трябва да сме готови за базара в неделя.
– Какъв базар, какъв базар – почуди се на глас Тео. И мама Лили сякаш го чу или пък държеше да обясни на всички, че базарът е благотворителен и трябва да изработят много красиви неща, защото ще дойдат много хора, които ще искат да си купят сувенири за Великден.
Всички отново се захванаха да лепят, изрязват, оцветяват и боядисват. На бебето Тео му беше много весело да си играе с хартиените цветя и на тигърчето Тео да шумоли из панделките. И двамата бяха много щастливи, но им се доспа всред толкова цветове и шумове. Така че сладко задрямаха, докато мама Лили разказваше на децата защо празнуваме Великден.

Оцвети Тео

Ето го и Лео