Пиратите превземат гардероба

Куклата с буклите или Розовка, както я нарече в мислите си тигърчето Тео, го помъкна към големия гардероб. Почти задъхан Тео спря пред огромната врата на гардероба и погледна нагоре:
– Лелеее, като огромна кула е този гадребор.
– Това е Гар-де-роб – поправи го Розовка, – вътре държат дрехи, играчки и всевъзможни интересни неща.
– Гардеееебооооор – повтори бавно Тео.
– Все едно, да го отворим. – и Розовка се опита да бутне вратата.
– Не става. Да опитаме заедно. – хвани се за мен и тегли.
Тео хвана Розовка за розовото коланче на розовата рокличка и задърпа. Нищо не стана, освен, че се чу едно храс и коланчето се скъса.
Розовка се ядоса и се разплака:
– Ужасен си, – хлипаше тя. – какво ще правя сега без коланче, а ще си правим и пролетен бал. Не заслужаваш да ти показвам гардероба.
– Ами ти ми каза да дърпам – заоправдава се Тео. – Пък и аз не съм те молил да ме вкарваш в гардебора.
Розовка плачеше ли плачеше, Тео се нацупи, а Мечо седеше, гледаше ги отстрани и се смееше:
– Голяма сте смешка ще знаете. Гардеробът обикновено го заключват с ключе.
– Ти пък откъде знаеш – полюбопитства куклата – аз съм го виждала само отворен.
– Отворен е, само като го подреждат или изваждат нещо.
– Както и да е, какво ще правя без коланче? – вайкаше се куклата.
– Извикай папагала да отключи с клюна си. – предложи Мечо.
Розовка мисли, мисли и реши, че е добра идея и помъкна Тео към шкафа, където стоеше един голям, шарен, плюшен папагал.
– Здравей – поздрави го Розовка.
– Здравей – промълви и Тео.
Папагалът наклони глава към тях и повтори два пъти.
– Здравей, здравей!
– Можеш ли да отвориш гардебора. – попита Тео?
– Гардебора, гардебора – повтори папагалът.
– Само да врътнеш ключа – предложи Розовка.
– Ключа, ключа – повтори папагалът.
– Моля те, моля те – вътре има интересни съкровища. – подметна куклата.
– Съкровища, съкровища – повтори папагалът. След това размаха крила изкряска и се провикна:
– Кой каза съкровище? Пиратско съкровище. Къде, кога, защо?
– Йохохохо и бутилка сок.
– Веднага на палууубатаааа – закрещя папагалът. – Веднага на палубааабата. Ще превземем вражеския гардебор на абордаж.
– На абордаж? – повтори учудено Тео, – Какво му става на този?
Не му обръщай внимание, малко е смахнат, мисли се за пират. И като чуе думата съкровище и полудява.
– Аха, значи е симпатяга! – усмихна се Тео.
– Важното е, че ще отвори вратата и ще намеря ново розово коланче.
Папагалът наистина се беше ентусиазирал и стремително летеше към гардероба. Викаше, крякаше и приканваше всички плюшени играчки да участват в абордажа.
Един слон си сложи черна превръзка на окото и наду хобота за атака. Някои го подкрепиха и започнаха да обстрелват вратата с пластилин, кубчета строител, фибички и каквото им се намираше под ръка.
Накрая като се умори да атакува гардероба, папагалът просто врътна с човка ключа и вратата изскърца.
Скръц, скръц – и папагалът влетя вътре. След него се намъкна бързо Розовка, едно жълто пате, едно куче със скъсана опашка и чак тогава Тео успя да се промуши и да влезе и той.
– Леле, колко е интересно в гардебора. – Вътре ухаеше на лавандула и наистина имаше толкова много интересни неща. Всички, които вече бяха успели да се вмъкнат започнаха да ровят и да разглеждат съкровищата, събрани вътре.
Тео реши, че тук може да прекара цял ден, а куклата с буклите започна старателно да търси ново розово коланче.

Оцвети Тео

Великото копчено преброяване