Лео, дебелите книги и приказките

Продължава от Лео е необикновено лъвче

Мили деца,
знаете ли каква необикновена история се случи в този именно ден на малкото сладко лъвче Лео? Всъщност денят по нищо не показваше, че ще е по-различен от другите. Лео си седеше спокойно и се наслаждаваше на прозрачната сутрешна светлина, когато дочу разговор между няколко дебели книги от долния ред и няколко от неговия, разположени току до края на опашката му.
– Децата не обичат да четат дебели книги. Никак. Не само днешните деца са такива ... въздишаше една дебела книга с кафява корица.
– Обичат, обичат! Но зависи какви ... – възразяваше енергично още по-дебела книга с протрити ръбове. – Ето, такива като мен най-обичат. Пълна съм с приказки, а децата могат да слушат и да четат приказки до безкрай!
– Да, да, затова ли сме изхвърлени на последните редове в тази библиотека?... ако бяхме толкова харесвани, щяхме да сме на по-хубави места, някъде на втория или третия ред ... – с тъжен глас се включи в разговора друга книга с приказки.
– Енциклопедиите, хм, аз, като една дебела и много умна енциклопедия твърдя, че сме много ценени и четени от децата. Те обичат да ни разглеждат, с часове!
– Не и не – продължаваше книгата с кафяви корици. Дори тънките книги трудно се вреждат за вниманието на децата – то не е телевизия, то не е Интернет, а като вземем и училището – никакво време не им остава на днешните деца за нас ...
Лео престана да слуша глупавия им спор и се замисли. Истината беше, че той много, ама наистина много обичаше приказки! И очакваше с нетърпение падането на нощта, веселите възгласи след вечеря, обличането на детските пижамки, миенето на зъбките и лягането, защото точно тогава в стаята влизаше Мама, избираше някоя от книжките и започваше нежно да чете. Всички приказки започваха с “Имало едно време...” и завършваха с пиршества, сватби и веселби. Така Лео можеше да пътува из океани и морета, да се бори със змейове и да спасява принцеси! Понякога приказките бяха за животни и тогава се случваше да има и лъв и Лео винаги си представяше себе си като кралят на Гората или пък в най-лошия случай като скокливия Тигър от приказките за Мечо Пух! А и Мечо Пух и всичките му приятели бяха плюшени играчки, съвсем като Лео и той се чувстваше техен голям приятел!
Ето така, размечтан из приказните полета, Лео дочака и приказката за Лека нощ тази вечер, а след нея се прозя сладко и още преди Мама да е изгасила осветлението на детската стая се потопи в морето на сънищата.
Лека нощ!

Оцвети Лео