Зимната мисия на плюшеното тигърче

Продължава от Тео се страхува за коремчето си

Тази сутрин тигърчето Тео стана рано рано, защото имаше важна мисия. Да гледа снега. Той реши, че ще посвети целия ден да наблюдава и изучава зимата. Дори си постави много важна задача – да преброи всички бели топчета... как се казваха... как се казваха. Е, да, трябваше да се сети как се казваха, но все пак щеше да ги преброи. Огледа се за помощ.
Метна един поглед към бамбуковия кош на Мечо, но видя, че той все още спи ли, спи. Колко ли време ще спи? – зачуди се тигърчето. И се усети, че не знае колко време е зима.
Можеше зимата да свърши утре, а той все още не беше изпълнил своята зимна мисия. Затова веднага скочи на прозореца и се зае да изследва зимата. Бяло, бяло, бяло...
Един дядо навън вземаше едни топчета с лопата и ги слагаше от едно място на друго място. Защо ли го прави? – почеса се по опашката Тео. Можеше да е някаква игра. Дядовците искат да им е весело.
Тео си помечта, като порасне неговото момче да го заведе навън при зимата. Нищо, че е студено – той ще се държи здраво за ръката му и няма да се губи сам всред студените СНЕЖИНИ. О, сети се – май така се казваха тези хубави топчета. Наистина не са страшни.
В това време бебето Тео се разплака и майка му дотича от някъде. И започна да го успокоява:
– Тео, Тео, Теодор...
– Да му пуснем малко музика на Доор-с. – допълни таткото и взе на ръце малкото облечено в лилаво костюмче бебе.
– Я по-добре го пренеси с кошчето в кухнята, че да проветря тук. – каза майката и взе да разчиства и подрежда.
След малко тя отвори широко прозореца и от вън долетяха малките бели снежинки и една дори се лепна на нослето на Тео.
– Студенооо – извика Тео. – Свежооо – бяло – снежиниии.
– Ей, ти пак си се развикал нещо – смъмри го Мечо.
– Наистина снежините не са страшни, само студени. – сподели очарован тигъра и поглади доволно жълто лилавите си райета.
– Хе, не са снежини, а СНЕЖИНКИ. – постоянно ли трябва да те поправям. И за една снежинка да ме будиш, бива ли.
– Като студена целувка е – прошепна Тео.
– Ей, ама ти си бил много романтичен тигър, дори за плюшен тигър. – каза Мечо.
Тео не знаеше какво е романтичен, но сега имаше мисия. За малко да забрави и затова побърза да попита нещо Мечо, докато пак не е заспал.
– Да те питам таковата, зимата колко дълго продължава?
– Ми понякога един сън, понякога два, понякога цяла зима – не знам. – въздъхна Мечо. – но това ми напомня, че щом е зима, трябва да спя, че да не изпускам най-сладкото от зимата.
– Ха, най-сладкото... не е ли снежините, снежинките де, и снежните човеци и пързалките – какво са те? – но Мечо се беше обърнал на другата страна и или не му се говореше вече, или пак беше заспал. Странно чувство за зима имат тези плюшени мечета.
– Все пак аз имам зимна мисия – каза си тигърчето и се опита да скочи на перваза на прозореца. Наистина беше студено и снежинките се лепяха по черните му копчета и по опашката. Но докато паднат, и хоп, изчезваха, а опашката му стана мокра. Лелее, ще ме затрупат тези снежини, много са студени.
Но в този момент майката се върна отнякъде и затвори прозореца.
– Ей, каква съм разсеяна – каза си тя – забравих да преместя тигърчето и сега се е намокрило. Нищо, ще го сложа да поизсъхне на радиатора.
Тео беше доволен от това мило и загрижено действие на мама Лили и си запя:

Топличко, топличко, топло,
със снежинки на носа,
аз съм тигърче в снега.

Оцвети Тео