Великденският заек и великденската фото сесия на Тео

Вече цяла седмица беше празнично. Тео си мислеше, че празниците са хубаво нещо. А Великден е особено прекрасен. Мама Лили постоянно си тананикаше, редеше цветя във вазите и украсяваше всички стаи. А бебето Тео се сдоби с ново костюмче на бяло зайче – имаше дълги, дългиии бели уши на качулката. И приличаше на истински заек. Тигърчето не обичаше особено зайци, но много обичаше Тео и затова истински му се радваше.
Обаче не щеш ли, за негова беда, татко Иван реши, че трябва да допринесе за празника с много подаръци. И знаете ли какво получи Теодор? Огромен бял плюшен заек с огромен голям оранжев морков и червено плюшено яйце на жълти точки.
Тигърчето никак не хареса Великденския заек.
И Великденския заек не хареса никого. Той постоянно обясняваше на всички, че не е какъв да е заек, а именно великденски. А да си Великденски заек е голяма чест. И с една дума си най-важния на Великден. И ако си най-важния на Великден, си най-важния винаги.
Никой обаче от плюшените играчки не мислеше така. Но мама Лили реши, че великденският заек е наистина най-важният и трябва да вземе почетното място в бебешката стая. От това Великденския заек се наду още повече и като че ли мустаците му се удължиха.
Тигърчето Тео се омърлуши и се скри зад възглавницата. Беше му много, много тъжно.
А мама Лили пък много се радваше на своето хрумване и реши, че трябва да снима бебето с белия костюм на зайче седнало до големия плюшен великденски заек и така да направи най-хубавата великденска снимка за спомен.
Мама Лили ентусиазирано заподрежда възглавничките, а тигърчето не издържа и се разплака с цяло гърло.
– Вземат ми приятеляяяяя!!! Този голям бял великан иска да ми отнеме най-добрия приятел.
Тигърчето беше неутешимо. Бебето Тео също не беше доволно да го курдисват до този озъбен дългоух заек и особено като чу, че най-добрият му приятел плаче, ревна и той. Плачеше с цяло гърло.
Мама Лили много искаше да направи хубава снимка на своето бебе и се ядоса, че Тео се разплака. Представяше си как ще сложи снимката на двата заека в рамка на малки бели зайчета и ще украси камината. И взе да се вайка как да накара бебчето си да се успокои и тогава се сети за тигърчето Тео.
Гушнаха ли се Тео и Тео и двамата се успокоиха. Усмихнаха се.
Мама Лили ги гледаше, гледаше и ги нацелува и двамата.
– Моето хубаво бебе, моето сладичко бебе – говореше тя на своя Тео.
– И най-веселият му другар за игри – погали тигърчето Тео по главичката.
Бебето се усмихваше толкова сладко, а тигърчето беше толкова мило, че мама Лили не се сдържа и реши да направи най-усмихнатата фотосесия за Великден. Получиха се страхотни снимки и дори тя се утеши, че не е толкова важно да имаш снимка с Великденския заек, а да имаш много весели снимки с най-добрия си приятел от детството. Като се сети за това, тя повика татко Иван да й направи снимка със стария одърпан Мечо, който пък беше нейният най-добър приятел от детските години.
Това беше най-хубавия великденски подарък за Мечо-то – дори по-прекрасен от огромно шоколадово великденско яйце.
Мама Лили направи много красиви колажи. Сложи ги в красива великденска рамка и отдолу написа:
Приятели завинаги!!!

Оцвети Тео