Знаете ли какви цветове са планетите от Слънчевата система?

Забелязали ли сте колко красива е Слънчевата система, в която живеем и ние на планетата Земя. Освен нашата планета и всички други са прекрасни и различни. Освен че са големи или малки, с пръстени или без, са и в различни цветове. Колко впечатляващо е това всъщност... Но има и нещо друго свързано с тези цветове... Когато гледаме красиви изображения на планетите от нашата Слънчева система, важно е да отбележим, че те невинаги са точно такива, каквито са планетите в действителност. Особено що се отнася до външния им вид, тези „снимки“ понякога могат да бъдат променени или подобрени. Това е обичайна практика, при която се използват филтри или подобряване на цвета, за да се гарантира, че планетите и техните характеристики са ясни и различими.

И така, как точно изглеждат планетите на Слънчевата система, когато премахнем всички добавени подобрения? Ако трябваше да ги снимаме от космоса, като изключим подобряването на цвета, корекцията на изображението и други методи, предназначени да представят детайлите им, какви биха били истинските им цветове и външен вид? Вече знаем, че Земята прилича на нещо като син мрамор, но какво да кажем за другите?

Казано по-просто, цветът на всяка планета в нашата Слънчева система е силно зависим от състава ѝ. Ако това е земна планета – т. е. такава, съставена от минерали и силикатни скали – тогава външният ѝ вид вероятно ще бъде сив или ще придобие вида на окислени минерали. В същото време атмосферите на планетата играят голяма роля – т. е. как отразяват и поглъщат слънчевата светлина ще определи кои цветове се представят на външен наблюдател. Наличието на атмосфера също може да определи дали на повърхността на планетата има растителност или топла течаща вода. Ако обаче говорим за газови или ледени гиганти, тогава цветът на планетата ще зависи от това какви газове я съставят, тяхното поглъщане на светлина и кои са по-близо до повърхността. Всичко това влиза в игра при наблюдение на планетите от нашата Слънчева система.

Меркурий

Меркурий е трудна планета за получаване на добри изображения по очевидни причини. Предвид близостта му до Слънцето е практически невъзможно да се правят ясни снимки с помощта на наземни инструменти тук, на Земята. В резултат на това единствените прилични снимки, които имаме на тази планета, са направени от космически кораби, по-специално мисии като Mariner 10 и по-новата сонда MESSENGER. Повърхността на Меркурий е много подобна на нашата Луна, тъй като е сива и покрита с кратери, причинени от удари от метеори. Като земна планета, Меркурий също е съставен предимно от желязо, никел и силикатни скали.

Планетата също притежава изключително тънка атмосфера, която се състои от водород, хелий, кислород, и други елементи. Тази атмосфера е толкова незначителна, че астрономите я наричат екзосфера, която нито поглъща, нито отразява светлината. Така че, когато погледнем Меркурий, независимо дали е от повърхността на Земята или от космоса, получаваме ясна представа за неговата повърхност. И това, което виждаме, е тъмносива, скалиста планета.

Венера

Цветът на Венера, от друга страна, зависи много от позицията на наблюдателя. Въпреки че Венера също е планета от земен тип, тя има изключително гъста атмосфера от въглероден диоксид, азот и серен диоксид. Това означава, че от орбита човек вижда малко повече от плътни облаци от сярна киселина, а не нейните повърхностни характеристики. Това придава на планетата жълтеникав вид, когато се гледа от космоса, поради поглъщането на синя светлина от атмосферата. Този образ на Венера идва при нас благодарение на многото прелитащи мисии, извършени през годините. Те включват мисиите на НАСА Vega 1 и 2 през 80-те години на миналия век, последвани от Галилео (1990), Магелан (1994) и мисията на NASA/ESA Cassini-Huygens през 1990-те. Оттогава сондата MESSENGER прелетя покрай Венера през 2006 г. на път към Меркурий, докато Venus Express на ESA влезе в орбита около Венера през април 2006 г.

Гледката от Земята обаче е друга история. Като планета от земен тип без растителност или естествени водни пространства, повърхността на Венера изглежда много „грапава“ и скалиста. Първите изображения на повърхността на Венера бяха предоставени от сондите „Венера“ от съветската ера, но истинският цвят беше труден за разпознаване, тъй като атмосферата на Венера филтрира синята светлина. Въпреки това, повърхностният състав (за който е известно, че е богат на магматичен базалт) вероятно ще доведе до сивкав вид. В това отношение повърхността на Венера прилича много на Меркурий и спътникът ни– Луната.

Земя

Цветът на Земята е този, с който сме добре запознати, благодарение на десетилетия на въздушна, орбитална и космическа фотография. Като земна планета с гъста азотно-кислородна атмосфера, външният вид на Земята се свежда до ефекта на разсейване на светлината на атмосферата на нашата планета и нашите океани, което кара синята светлина да се разсейва повече от другите цветове поради късата дължина на вълната. Наличието на вода абсорбира светлината от червения край на спектъра, по подобен начин представяйки син цвят от космоса. И така нашата планета има своя вид „Син мрамор“, покрай белите облаци, покриващи голяма част от небето. Характеристиките на повърхността, в зависимост от това, което човек гледа, могат да варират от зелено (където има достатъчно растителност и гори), до жълто и кафяво (в случай на пустини и планински райони.

Очаквайте продължение и за останалите планети...