Има ли край Вселената?

Повечето астрономи смятат, че Вселената, която ние наблюдаваме и в която живеем, всъщност съвсем не е цялата, а напротив – това е една малка частица от цялото необозримо и далечно огромно пространство. Но колко всъщност е голяма Вселената, докъде се разпространява? Има ли край?

По мнението на много астрономи, отговорите на тези въпроси могат да бъдат намерени в природата на Космоса. Според една съвременна теория, която доста учени подкрепят, Вселената има край, но е безгранична, защото се е усукала в кръг около самата себе си. Това означава, че дори някой да се опита да стигне до края на Вселената и да излезе от нея, това трудно ще се получи, защото от която и нейна точка да тръгне, просто ще обиколи цялата Вселена и пак ще се върне в началната си точка. В математиката има и специално понятие за това – то се нарича едностранна повърхност или листът на Мьобиус.

Лист на Мьобиус е тримерна конструкция, образувана от дълга правоъгълна лента, която се усуква по дължина на 180 градуса и след това двата й края се слепват. Тази форма има само един ръб и една повърхност. Можете да си я направите много лесно. Листът на Мьобиус може да бъде боядисан с четка, без тя да се вдига от повърхността му. Ако го разрежем по осевата му линия, вместо две ленти на Мьобиус ще получим една двустранна лента, но двойно усукана. Ако разрежем лист на Мьобиус на разстояние 1/3 от ръба, ще получим две ленти – една по-тясна Мьобиусова лента и друга – дълга двустранна лента с две усуквания.

Според повечето учени точно по същия начин изглежда и Вселената. Представете си например една мравка, която живее на повърхността на топка. Тя може да се премести върху всяка една точка на повърхността на топката, но никога няма да може да се махне от нея и винаги, колкото и да ходи, накрая ще се връща на точката, от която е тръгнала. Така че, въпреки че с помощта на математиката е изчислено, че Вселената може би има край, това все още не е доказано и учените продължават да се опитват да открият отговора на този стар въпрос.