Забележка

Мале, леле на палавия Иво страшно му се доспа и остави домашното за сутринта. Ала късно стана и домашното забрави, раницата оправи и тръгна към училището с усмивка на уста. С усмивка, но докога ще я кара все така.

И след час госпожата влезе с дневника в ръка и домашното поиска на Иво да види веднага. Ала той какво да прави сега? Леле, леле – какво го сполетя – наказание – ЗАБЕЛЕЖКА! Ала той бележника не искаше да предаде за слабата оценка и в главата си направи една преценка – той бе дежурен и бележниците на всички трябваше да предаде! Леле, леле, та това е много добре. Бележника си с друг ще размени и наказание не ще го сполети! И занесе той на госпожата вместо своя, бележника на Цецо от махалата. И остана без забележка той, върна се у тях в покой! Ала леле, леле, докога ще я кара все така!

И след час спокойният Иво разбра, че госпожата му искала да говори с майка му насаме на по едно кафе! Ала, леле, май плана му се провали и наказание и от майка му, и от госпожата ще го сполети! Но той не даваше на плана си слаба оценка и направи в главата си нова преценка. Ще вземе на чичо си мотора и ще иде до на госпожата двора за да я моли и да каже, че ще си изгори мотора само без забележка да остане. А на чичо си ще каже че моторът му е трябвал за да иде бързо до болницата да помогне на Цецо от махалата, че уж си е счупил главата! И така той тръгна. Яхнал мотора към на госпожата двора с усмивка и гордо вдигната глава. Ала докога? И стигна той при госпожата, целуна й ръката и я помоли да го спаси от бедата! Ала тя позна на вуйчо му мотора и облече си палтото, хвана го за ухото и поведе го у тях, където го чакаше голям пердах. А там у тях до вратата беше Цецо от махалата с бележника в ръката. До него разгневен беше вуйчото на Иво, който видя, че Цецо от махалата не го боли главата. А пък майката на Иво отстрани страшно много се разгневи.

И ето го Иво с госпожата се задаваше уплашен в далечината. Горкичкият той – чакаше го само караница и бой.

Но след всичко това той вече не я караше така. Домашното написваше първо, после лягаше да спи. А на сутринта отличия получаваше и с всички се сдобри. Така добър бъди и ти, и винаги отличен ще си – без забележки и наказания никакви!