приказки от деца

Начало | приказки от деца | Боби и перото от пеликан

Боби и перото от пеликан

Александър Станков | 2012-10-19

Боби и перото от пеликан

Боби и перото от пеликан живееха в стаята със скрина, над който имаше огледало. До скрина имаше легло, на което спеше Боби, а под леглото спеше перото от пеликан. Беше най-обикновена стая. Боби не знаеше нищо за перото, дори не знаеше, че е от пеликан, защото не бе чувал да има такава птица. Но един ден откри, че ако се гъделичка с него определен брой минути, се случват различни неща. Гъделичка се по крака само една минута и видя до себе си топка. Понеже му стана много интересно, пак започна да се гъделичка – този път две минути. Тогава в ръцете си откри най-хубавата количка, която някога бе виждал. Реши да се гъделичка още – три минути му се видяха много, но все пак опита. Едвам успя да ги завърши. Почака да види какво ще се случи и след десет минути напрежение се беше почти отказал. Докато не чу едно „Мяу!” зад гърба си. Погледна назад и какво да види – на леглото му седеше малко сладко котенце. Взе котенцето в ръце и веднага отиде да се похвали на майка си. Но тя беше доста раздразнена от това, че трябва да спре да чете интересната книга, за да обърне внимание на Боби. Когато погледна, тя не видя никакво коте, само Боби.
– Боби, престани със своите измишльотини! Защо ме прекъсваш! Иди си в стаята да си пишеш домашните…
Така Боби разбра, че само той вижда нещата, които перото му носи.

Един ден Боби си каза: „Ех, да имах едно летящо куче… Ще помоля перото от пеликан да ми направи такова”. Боби отиде в стаята си и възможно най-любезно запита перото:
– Ще ми направиш ли летящо куче?
– Разбира се. – отговори перото. – Само това ли искаш?
– Не, направи ми и едно магаре, което да копае големи дупки.
– Ами, че то тогава е по-добре летящо магаре и нормално куче – те и без това кучетата копаят дупки…
– Но аз искам дупките да са големи, много големи. Затова е по-добре да е магаре.
– Добре, ясно, разбирам. За какво са ти тези дупки?
– За да мога в тях да се крия от майка ми, която непрекъснато ме гони да си пиша домашните.
– Добре, имаш го. А летящото куче, то за какво ти е?
– За да мога да пращам с него послания на баща си.
– Какви послания?
– Той е все на работа и е все зает. Кучето ще отлита при него, за да му каже, че искам да се прибере у дома и да си поиграем заедно. А нощем кучето ще спи при мен, както ти и котето. И ще ми носи разни неща, когато се крия в дупката: играчки, комикси… И малко храна.
– Добре. – каза перото от пеликан, – а какво си готов да ми дадеш в замяна?
– А ти какво искаш? – попита Боби.
– Искам някоя от количките ти, за да си играя под леглото когато си на училище.
Боби извади цялата си колекция пред перото и то си избра един червен мерцедес. Перото му благодари от все сърце, а Боби тръгна с магарето да копае дупка.

Това е творбата на Александър Станков на 9 г. , спечелила трето място място в конкурса „Перо от пеликан".
 



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град