Светът зад огледалото

Една сутрин Лора стана. В нейната стая имаше едно голямо легло, няколко шкафа, бюрото и нейното голямо огледало. Тя всяка сутрин ставаше и се оглеждаше в голямото си огледало. Това огледало беше един от най-любимите и предмети в цялата стая. И тази сутрин щом стана тя отново се огледа в любимата си вещ. Тя докосна огледалото и изведнъж нещо засвятка и загърмя. Тогава Лора се озова на една поляна с хиляди цветя и дървета. На сянка беше постлана покривка. Около нея имаше четири дънера, на три от които стояха три мишки и чакаха някой да седне на четвъртия. Те видяха Лора и я поканиха да седне.
– Аз съм Мишок, тя е Мишканка, а малкият е Мишчо – представи ги мишката с най-дългите зъби.
– Аз съм Лора – каза момичето.
Тя погледна покривката и видя чинии със сандвичи, царевични зърна, плодове и различни видове сиренца. Имаше канички с лимонада и чай. Тогава всички започнаха да ядат. След половин час всички канички и чинии бяха празни. Мишчиците и Лора лежаха на тревата с надути кореми. Мишките поканиха Лора в къщурката си. Първо минаха през едни скали, после минаха с лодка през реката и накрая се изстреляха с катапулт, за да прескочат един голям каньон. Стигнаха до къщичката. Всъщност не можеше да се нарече къщурка, защото беше гъба на три етажа. Те влязоха вътре и показаха първо кухнята. Там имаше огромна пещ, в която се печаха хлябове, рафтчета с компоти и поне стотина шкафове. Лора гледаше всичко със зяпнала уста и не знаеше на къде да гледа. Но щом видя шоколадовата торта 12 блата, дъхът й спря. Отидоха в спалнята. Там имаше огромно легло пълно с бял пух, пера и кожи. Когато я заведоха в банята видя, че там имаше цял басейн от шоколадов мус, посипан с ягоди, още един пълен с желе и трети с крем брюле. Те скачаха, ядяха и падаха в басейните от сладко.

Когато дойде време Лора да си тръгва, мишките казаха:
– Да идваш по-често, че ще правим басейн от крем карамел.
– Спокойно, ще идвам. – каза Лора.
И изведнъж пак се върна в малката си стая с голямо легло, няколко шкафа, бюрото и голямото огледало.