Приключенията на трите Еви – IV глава – В очакване на вълшебствата

Прозължава от Приключенията на трите Еви – III глава – Поляната на феите

Тази сутрин, Ема, Йони и Вики станаха още в седем часа. Всяка от тях си мислеше едно и също – дали събитията от миналата вечер наистина се бяха случили? Тогава, Ема, извади от нощното си шкафче бележката, която беше скрила. Да, всичко беше истина! Трите момичета се усмихнаха загадъчно и мълчаливо слязоха на долния етаж. Там майката на Ема вече приготвяше закуската и като видя, че и трите са станали, се изненада. 
  – Защо сте будни толкова рано, момичета?! Все пак сте във ваканция и можете да се излежавате колкото искате! – нито едно от момичетата не знаеше какво да обясни. Разбира се, те не можеха да спят до късно, след като вече знаеха, че в този на пръв поглед обикновен свят, се случват необикновени неща.
  – Ами... На нас просто не ни се спеше! – каза Вики.

След като закусиха, Ема, Йони и Вики излязоха да се поразходят из града. Купиха си сладолед и разбраха, че след около месец, в града ще има панаир. На връщане, се запознаха с едно от съседските деца. То носеше празнична бяла рокля, сякаш се връща от важно събитие.
 – Здравейте! Аз съм Никита! Със семейството ми току-що пристигнахме! – Никита разказа на трите момичета, че е живяла в Русия, но сега, семейството и се е преместило в България при братовчедите и.
– Но сега трябва да си подредя багажа! До скоро! 
– Чао! – отвърнаха момичетата.
– Тя изглежда мило момиче! – отбеляза Йони.
В този момент се появиха Бояна и Антоан, братовчедите на Никита. Щом забелязаха Ема, Йони и Вики, те ги изгледаха злобно и влязоха в къщата си.
  – Изобщо не приличат на братовчедка си. – заключи Вики.
Ема изгаряше от нетърпение да дойде вечерта. Тя се чудеше какво толкова важно имат да им кажат феите и защо. Струваше и се, че времето минава толкова бавно! Тя обиколи двора поне десет пъти, после се полюля малко на люлката, която беше разположена точно до беседката. Но и това и омръзна бързо! Тя погледна часовника си - бяха минали само петнадесет минути!    
Йони и Вики се забавляваха далеч по-добре – играеха на карти, на топка, скачаха на въже и на дама, дори си измислиха танц! Те няколко пъти повикаха Ема при тях, но незнайно защо, на нея не и се играеше...

Най-сетне дойде вечерта. Йони и Вики изтичаха да кажат на Ема, че е време да тръгват, но тя беше заспала!
– Ема! Ема, събуди се! Нали не искаш да изпуснеш най-вълшебната вечер на света?! – попита Вики. Ема сънено разтърка очи. Изведнъж си припомни какво предстои и по най-бързия начин изтича на улицата, следвана от Йони и Вики.

Вижте още:
Приключенията на трите Еви – I глава – Новата къща
Приключенията на трите Еви – II глава – Светлинките