Сладоледеният ден

В един слънчев ден на улица Малстрийт се пренесе семейство Стивънс. Те бяха добре облечени в прилични костюми, носеха със себе си огромни розови, червени, зелени и сини куфари. И когато свалиха багажа от колата си, те се запътиха към новия си дом. Къщата им беше най-голямата на Малстрийт. Те влязоха вътре, а там беше прекрасно. Имаше дивани от френско кадифе, копринени чаршафи и какво ли още не. Съседката им, г-ца Маргарет дойде да се запознае с тях. За да си спечели нови приятели, тя им опече пандишпанови кексчета. Тя почука на вратата и се показа господин Стивънс, но той бързаше за работа и само я поздрави и тръгна. На вратата дойде г-жа Стивънс, но и тя бързаше за работа. Тя учтиво помоли жената да погледа децата й, и поръча на г-цата да не им дава сладолед, защото стават раздразнителни. Г-ца Маргарет се съгласи и влезе вътре, а там тя видя две 6-7 годишни деца. Тя ги попита как се казват. Момиченцето отговори, че се казва Люси, а момчето Еди. Тя каза добре и им поръча да си лягат. Те я погледнаха учудено, защото до сега не си бяха лягали в 12 ч. Но тя ги затвори в стаята им. Те се чудеха какво да правят и изведнъж чуха една страхотна песничка, която всяко дете би искало да чуе. Това бе песничката, идваща от микробуса за сладолед. Слязоха до долу, а там г-ца Маргарет спеше. Те се възползваха и изтичаха навън. Отидоха до микробуса и си взеха по 3 сладоледа. Изядоха ги навън. После тихо се прибраха в стаята си и започнаха да играят на Монополи.

Г-цата се събуди, сготви ягодов пай, изяде го и отиде да провери децата. По това време се прибра г-жа Стивънс и чу писъци и кикотения и бързо се отправи към стаята на децата й. Там тя видя, че те бяха целите нацапани със сладолед, а г-ца Маргарет беше завързана на тавана. Майката попита вбесена Люси и Еди какво са направили, а те замълчаха. Г-жа Стивънс извика мъжа си и отвързаха г-ца Маргарет. Извиниха се от името на децата и я изпратиха.

После се върнаха в стаята на децата и ги наказаха да не излизат от стаята си до утре. По едно време пак чуха онази песничка, но знаеха, че не могат да излизат от стаята си и продължиха да играят, но песничката не спираше и те излязоха съвсем тихо и незабелязано навън. Този път не беше микробус ами цяла подвижна къща с форма на сладолед. Те толкова се зарадваха взеха си по един сладолед, но осъзнаха, че ако вземат и на майка си и на баща си, те няма да им се карат. Влязоха вкъщи с 4 сладоледа в ръка и ги дадоха на родителите си. Изтичаха навън да купят и на г-ца Маргарет и да й се извинят. А после се прибраха, седнаха на дивана от френско кадифе и ядоха заедно сладолед.