На самотен остров

Здравейте, аз съм Хълцук Кръвожадни Херингски Трети. Реших да ви разкажа едно от моите невероятни приключения. Ето започвам.
Един ден, докато си играех на ливадата с моят храбър и очарователен приятел Беззъбчо ми хрумна, че ще е интересно за мен и него да посетим някой остров от южното полукълбо. Ето, че един ден решихме да тръгнем при изгрев Слънце. Това ми решение бе взето твърде лекомислено и затова много си патих. Нито имахме храна, нито вода. Вече на половината път ни сполетя силна буря. Крилете на Беззъбчо не издържаха на тази буря и се строполихме на безлюден остров, които не съществуваше на картата. Ах, само колко се бяхме уплашили! Къде ли сме? Дали ще се върнем отново у дома или ще останем тук завинаги? Това само Бог знаеше. Решихме да пренощуваме в една пещера, образувала се от бурята. През нощта не успях да мигна. След като се съмна реших да изляза от пещерата. Какво видях ли? Срещу мен беше застанал розов дракон, близо четири метра висок, а разпера на крилете му достигаше около пет метра. За миг помислих, че с живота ми е свършено.

Дълго време размишлявах над това как да се прибера отново под бащиния покрив, но видях, че крилото на Беззъбчо е ранено и ще минат месеци докато то се оправи и излекува напълно, за да отлетим. Помислих си „Ами,щом има дракони сигурно те имат и собственици. Ами ако те не са добронамерени, а са диваци? Тогава какво се случва с нас? “
Реших да предприема, естествено с моя верен другар, едно изследване на острова, за да открия какво се крие в най-малкото храстче тук, взех оръжие и тръгнахме. Вървяхме, вървяхме и ето, че пред нас се откри една скала, като смел викинг аз влязох пръв, а единственият ми приятел на острова крачеше зад мен. Влизаме и какво виждаме? Шест розови дракона. На един огромен трон седеше красиво момиче. Според мен тя беше на около дванадесет години и ето, че тя наистина бе на толкова. Бързо се сприятелихме. Оказа се доста мила. Разведе ме из острова и ми показа от къде да си набавям храна и вода докато си тръгнем, ала аз бях упорит и не исках да оставам дълго тук . За да имам представа за време си избрах четири дървета, на едното отбелязвах дните изминали от когато съм тук, на другото седмиците, на третото месеците, на четвъртото годините, като се надявах да не използвам четвъртото дърво.

Реших да използвам времето си на острова пълноценно, като се занимавам с някакъв занаят. Аз въобще не бях запознат с никой занаят и затова реших да си направя пещерата по-удобна за живеене. Ах, сигурно у дома се притесняваха за мен, но нямах друг избор. Докато правех известни подобрения на жилището си забелязах, че моят верен другар го няма. Косата ми настръхна от страх. Къде ли е? Не понасях самотата и реших да ида при Дейла – така се казваше момичето което ми показа всичко което трябва да знам докато съм тук. Е, отидох до скалата и зърнах как Беззъбчо и някаква си там розова драконка  „пърхат в хармония.“ Почувствах се като малко дете разопаковало първия си коледен подарък като видях, че е добре.
– Не е ли чудесно?! Харесват ли ти малките бебета? – попита ме Дейла.
– Бе-бе-бебета ли? – учудих се аз.
– Двамата са малко млади за родители, но все пак малките са сладки. Нали?
– Да, разбира се! – отвърнах и аз зарадван от новината.
След като с другаря ми си тръгнахме от скалната дупка, в която се криеше цял драконски свят. Реших, че вече крилцето му си е наред и трябваше да тръгнем. Дейла ме попита дали може тя и дракончетата да дойдат. Аз на драго сърце и казах, че е опасно, но ако е готово да предприеме това пътешествие е съгласен.

Дойде нов ден. Тръгнаха. След ден бяхме вече точно на мястото, от където двамата бяхме тръгнали преди месеци. Баща ми ядосано извика:
– Хълцуууууууук, къде беше?! Момче уплаших се до смърт за теб, а съм смел викинг.
– Тате, с Беззъбчо искахме да си отпочинем от преумора, но ни сполетя буря и....
Наложи ми се да разкажа всичко. Бях наказан за толкова колкото ме нямаше у дома, но пък преживях прекрасно приключение. Какво стана с Дейла и малките дракончета ли? Щом Дейла дойде с мен, разбра, че тук не е за нея и се върна обратно на родното си място, що се отнася до малките, те пораснаха и се превърнаха в истински и прекрасни дракони.

Снимка: freeimages.com