Легенда за Великден – по въображението на Габриела

Мили деца! Как ли се е родил празникът Великден? А имате ли някакви предположения? Е, сега аз ще ви разкажа една история, на която пра-баба ми е присъствала.

Когато баба ми била на нашите години тя била от сиромашко семейство. Били три деца – баба ми, нейната сестра и нейният брат. Баба ми била най-голяма и затова на нея се полагало да помага на майчицата си, която била вдовица. Трябвало да върши всякакъв вид работа, като например да пасе овцете и коня, да събира слама, да ходи из гората за дърва, да дебне по полята за някой див заек и едновременно с това да ходи на училище. Понеже тя, брат й, сестра й и майка й нямали баща, им било много тежко и трудно.

Една пролетна сутрин станала, птичките пеели, дървета цъфтели, а тя имала куп работа. Стъкмила си леглото, оправила си косите и тръгнала да шета. Трябвало да иде до реката за вода. Отишла и донесла. Дала на коня изсъхнала трева и вода. Нахранила и издоила овчицата. Трябвало да иде и до кокошчиците да им даде семена и вода и да вземе снесеното. Отишла и какво да види. Близо 40 яйца от единадесет кокошки. Бързо започнала да ги събира у престилчицата си. Но не забелязала десетина яйчица, скрити в сеното. Тя много се зарадвала и била спокойна, че имала какво да ядат със семейството си. Сложила яйцата на огъня и викнала всички да закусят. Изчистила стаичката, която била много скромна и се запътила с моливчето и тетрадката към училище. След като свършила училище късно вечер и тръгнала към дома си пеша цели четири километра по пътя си тя се скрила в една ливада за да се опита да улови някой заек. Чакала, чакала и късмета и се отворил – не един, а два заека хванала. Зарадвала се. Единият заек го сготвили за вечеря заедно с яйцата, а другият му заградила малко местенце при кокошчиците. Всички си легнали сити и доволни.
На сутринта, когато всичко се повторило и когато тя отишла при кокошките съзряла десетината яйца от вчера, които не ги била видяла. Но те не били обикновени. Заекът стоял до тях. Той самият ги бил нашарил във всякакви цветове, но най много били нашарени в червено. Баба ми не можела да повярва на очите си. От тогаз нататък всички хорица си хващат заек, когато настъпи пролетта и го оставят да им боядиса яйцата. Както винаги най-много са червените яйца. А селото е дало честта на баба ми да даде име и това да се превърне в празник. Тя дала името на майка си, която се казвала Велика, и празникът се нарекъл Великден.

Символите на Великден са кокошчиците, яйцата и заекът, който да ги шари. Но с времето технологиите се изменят и сега има много методи за тяхното боядисване, но символите си остават и до днес.