Пътуването до Сладколандия

Всички деца, а и възрастните, обичат бонбони, близалки и т.н. Съществува континент на име Сладколандия, в който се намират държавите Сметиландия, Захарландия, Вафлиландия, Бисквитиландия, Карамеландия и най-хубавата сред тях – Шоколандия.
Но сега в Сладколандия имаше проблем. Всички мостове, които свързват държавите бяха счупени. Елфите, феите и другите чудновати същества нямаше как да се придвижват и да правят сладкиши и други лакомства, а скоро идваше панаирът, най -хубавият панаир – панаирът на сладкарите. Той се провеждаше от град в град и там можеха да се намерят всякакви невероятни лакомства, кое от кое по-хубаво и по-сладко. Представяте ли си какъв кошмар можеше да е, ако за този панаир нямаше вкусотии?
Затова царицата на Сладколандия начерта карта до гората на сладкишите. Само с дърво от тази гора можеше да се построят счупените мостове в Сладколандия. Но имаше и друг проблем. Пътят до тази гора бе изпълнен с лилав бръшлян, а магическите създания бяха алергични към лилавия бръшлян. През тази гора можеха да минават само феи и елфи, родени на 17 юли. Така се случи, че в цяла Сладколандия имаше само две магически същества, родени на 17 юли – една малка феичка Поли и едно дребно елфче Томи. Понеже те бяха много мънички, трябваше да отидат до страната на хората и да поискат помощ. Царицата им даде картата до гората на сладкишите. Те взеха картата и скокнаха в портала, който водеше до страната на хората.

Не след дълго феята и елфчето бяха в нечий двор и още преди да се осъзнаят бяха ударени с доста тежка топка. Феята полетя и отиде до главата на едно момче и като започна да го скубе, момчето с бързи реакции се обърна и едва не повали малката кръстница. Феята изсумтя, а това накара и останалите деца да се обърнат. Всички гледаха феята с почуда и не след дълго се чу звънлив глас:
– Ей, Поли, забрави картата, качи ме и мен горе!
След точно три секунди и елфчето Томи бе горе. Подаде на момичето някаква доста вехта хартия, която бе картата. После феята и елфчето се спогледаха и след това запяха:
"Аз съм Поли. Аз съм Томи.
Идваме ний от далечна страна,
с една много важна молба.
Моля, моля, помогнете,
до гората с нас тръгнете!
И на Сладколандия
вий помогнете."

Поли и Томи разказаха историята си, а трите деца Антон, Емил и Кати слушаха с интерес. Те бяха на гости на баба си, но тя бе отишла на екскурзия. Щеше да се върне точно след две седмици, а тогава започваше панаирът на сладкарите. Децата бяха съгласни да пътешестват и сигурно още днес щяха да тръгнат. Какви ли невероятни приключения щяха да им се случат?

Прочетете още:
Приключенията на трите Еви – I глава – Новата къща