Приключенията на Мая и Хъкълбери Фин

Мая беше едно напълно обикновено момиче, но когато срещна Хъкълбери Фин животът ѝ се промени изцяло. Двамата бяха много близки и почти неразделни приятели. Въпреки пакостите, които Хъкълбери Фин правеше на Мая, тя пак си го обичаше. И в радост, и в тъга те бяха един до друг и се подкрепяха. Но ето, че дойде денят, в който Мая изчезна!

В един слънчев, топъл, летен ден двамата другари си играеха на криеница. Докато Хъкълбери търсеше Мая, а момичето се криеше, един непознат, със закрито лице, с черна качулка и с малко, но остро ножче в задния джоб на дънките си, чиито кантове бяха изцапани със засъхнала кръв, се приближи бавно и безшумно до Мая. Този човек неслучайно имаше сребърен медальон с надписа „Ще служа на Дявола до живот“. Непознатият бързо улови момичето за ръката, сложи дланта си, покрита с черна ръкавица, на устата ѝ, в опит да заглуши виковете ѝ. Упои я, за да не вижда, къде я води странникът. Мая бе отвлечена. Когато девойката се съвзе, тя се озова в една зловеща, тъмна стаичка, в която се носеше неприятна миризма на изгорели пури. За миг в главата ѝ преминаха хиляди мрачни и объркващи мисли. Капки студена пот се стекоха от челото ѝ. Тя усети присъствието на непознатия, свалил зловещата си маска.В задимената стая Мая разпозна лицето на похитителя си. Това беше брат ѝ, за когото се смяташе, че е изчезнал след катастрофа, която бе претърпял. Мая се стъписа. Усмихна се изненадано. В този момент най-важното за нея беше, че вижда брат си жив. Тя скочи, за да го прегърне, но той отстъпи крачка назад. Изражението му не беше дружелюбно, а студено и безжизнено, изпълнено с яд и омраза. Момчето гневно се развика на сестра си и посегна към нея. Той беше силно наранен и разочарован от това, че години наред не е бил потърсен от най-близкия си човек след инцидента. Омразата беше завладяла душата му и единственото изцеление бе отмъщението. Разгневен, протегна ръка към ножчето си и го насочи към Мая. В този миг внезапно се появи Хъкълбери Фин и застана между любимата си приятелка и студеното острие. Той изтръгна ножа от ръката на брат ѝ. Двете момчета се търколиха на земята в силна хватка.

Мая се разплака и промълви тъжно, че е мислила брат си за мъртъв след тежката катастрофа. Със сълзи на очи тя го умоляваше за прошка. Момчетата се вразумиха и прекратиха боя. Станаха и тримата силно се прегърнаха.

Те осъзнаха, че любовта и разбирателството са едни от най-ценните блага на този свят.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“