Гоненицата на приказните герои

Джери и Снежанка се разхождали из гората и се чудели на какво да играят. Снежанка предложила да е на криеница. Джери се съгласил. Снежанка затворила очи, а Джери хукнал из гората да се скрие. Щом преброило до десет, момичето отворило очи и тръгнало да търси четириногия си приятел:

– Джериии... – викала Снежанка. – Къде си?

А Джери видял трите прасенца и се заприказвали:

– Ти какво правиш толкова навътре в гората? – попитали прасенцата.

– Играя със Снежанка на криеница и се крия зад това дърво.

– Може ли и ние да се крием с теб?

– Добре. Скрийте се тук до мен. Когато Снежанка ни намери ще се зарадва.

В това време Снежанка наближила дървото, зад което се криели Джери и трите прасенца. Зарадвала се, че игрите им с повече приятели ще са по-забавни и забравила за криеницата. Докато си говорили на какво друго да играят, незнайно откъде се появил Вълчо и страшно изръмжал. Снежанка, Джери и трите прасенца се изплашили и хукнали с всички сили през гората. Вълчо се втурнал след тях. Те бягат, а той след тях, те бягат, и той след тях... и така три пъти обиколили гората. Когато се изморили, спрели и се скрили зад едно голямо дърво. Задъхан Вълчо го доближил. Докоснал лекичко всеки по рамото, като казал „Ти гониш!‘ и изморен легнал на тревата, а после добавил:

– Ех, че бързо бягате! Не мога да ви настигна! Но, признайте, хубава гоненица се получи... хи-хи-хи...

В първия момент приятелите се стъписали и не разбрали за какво говори Вълчо, но после всички се развеселили и започнали да се смеят.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“