Мистериозното отвличане

Един ден Матилда се преместила в ново училище, а именно – училището на Пипи Дългото чорапче. Том и Аника постоянно говорели за нея и Пипи решила, че също иска да ѝ стане приятелка. И така двете се сближили и станали най-добри приятелки, въпреки огромните си различия. Пипи била палава и не обичала да учи, а Матилда – точно противоположното. Била мила и ученолюбива.

Пипи поканила Матилда, Том и Аника на пижамено парти. Четиримата лудели и се забавлявали, докато не чули по телевизията, че Червената Шапчица е безследно изчезнала. Те решили, че ще я намерят и ще ѝ помогнат. Матилда преди ѝ била приятелка и имала нейна блузка. Том и Аника викнали своето добро куче Доги и му наредили по мириса да открие Червената Шапчица.

Доги ги завело в тъмната гора, но там се изморило. Приятелите трябвало да продължат сами в мистериозната гора. Матилда извадила от джоба си изследователска лупа. По този начин успяла да открие нови следи в калта, но те спрели до едно място. Оттам продължавали следите от лапите на някакъв вълк, а именно – вълкът от приказката за Червената Шапчица. Том, Аника и Матилда се досетили, че Вълкът е изял Червената Шапчица, но Пипи нямала намерение да се отказва. Завела ги близо до къщичката на вълка. Още с влизането си вътре, побързали да се скрият под леглото в къщата.

Вълкът обаче ги намерил и решил да ги използва като слуги в собствения си дом. Аника намерила Червената Шапчица затворена в клетка в мазето. Червената Шапчицата казала на Аника рецепта за отвара от вълшебна трева, която може да приспи лошия вълк. Пипи, която била най-смела, сложила отварата в гъбената супа на вълка и му я поднесла. Той лакомо излапал цялата храна. Когато паднал на земята, Матилда освободила Червената Шапчица и петимата избягали. След тази случка, нито един от тях не припарил повече до Мистериозната гора.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“