Истинско чудо

В едно малко селце на име Льонеберя живеели Емил и неговото семейство. Баща му Ефраим Бил дърводелец, а майка му Снежанка не работела, защото трябвало да се грижи за шестте му по-малки братчета. Емил имал приятелка на име Пипи, която наричали и Дългото чорапче, защото винаги носела един дълъг и един къс чорап. Пипи също живеела в селото със своята малка сестричка Палечка. Баща ѝ Алфред бил конен ездач, а майка ѝ Анастасия била най-добрата сладкарка в Льонеберя.

Емил и Пипи били неразделни. Заедно ходели на училище, играели и вършели много пакости. Родителите им често ги наказвали. Емил заключвали в бараката за инструменти на баща му, а Пипи – в една пристройка до къщата им. Незнайно защо, Пипи вярвала, че там живеят феи.

Веднъж, докато бил наказан, Емил издялкал малко дървено човече, което нарекъл Пинокио. Още на следващия ден момчето показало Пинокио на приятелката си. Дни наред децата играели с дървеното човече, говорели му, но то така и не им отвръщало. Един ден Пипи се сетила, че може би феите, които вярва, че живеят в нейната пристройка, ще могат да вдъхнат живот на Пинокио. Веднага хукнали към пристройката да търсят феите. Когато стигнали, плахо отворили вратата и започнали да викат:

– Феиии... феички...

И изведнъж отнякъде наистина се появила мъничка фея, която приличала на пеперуда. Това била Тикърбел, която правела чудеса и сбъдвала мечти. Когато разбрала какво е желанието на двете деца, тя им обещала, че ще опита да го изпълни, но и те трябвало да ѝ помогнат. Желанието им можело да се сбъдне на Коледа, но само ако децата са послушни и помагат на родителите си. Пипи и Емил се зарадвали и обещали, че и те ще се постараят.

Изминал месец, а малките палавници не спирали да вършат добрини. На Коледа семействата на Емил и Пипи седнали заедно на празничната трапеза и всички били в очакване на чудо, но... Точно в полунощ, когато всички сладко спели, вълшебството се случило, мечтата на Пипи и Емил се сбъднала – Пинокио оживял.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“