Екскурзия до космоса

Веднага след биенето на първият учебен звънец, учителката Бел на палавия клас 4 „в“ обявила, че ще ходят на кратка екскурзия до Космоса следващата седмица. След това раздала на всяко дете дълъг списък с неща, които всеки трябвало да вземе. На обяд Пипи Дългото чорапче, Лота, Мия-Мария, Йонас, Дороти и Емил от Льонеберя разговаряли само за великото пътешествие.

Седмицата отминала бързо като вятъра. Вече било време да се качват в голямата ракета и да излитат. По време на пътя всички играели на монополи, което се оказало доста трудно, защото всички били облечени в огромни скафандри и били в безтегловност. Два часа по-късно децата вече били стъпили на Луната и оставили след себе си малки стъпки. Учителката Бел забила величествено знамето с герба на класа. След това всички се качили развълнувани обратно на ракетата и се насочили към Марс. Мия-Мария случайно открила един зелен слузест марсианец, облечен в странни дрехи. Пипи Дългото чорапче попитала с любопитство странния обитател как се казва. Той нищо не отговорил, само издал странни звуци. Тогава тя го кръстила господин Нилсон.

Новият им приятел завел класа до малко селце, недалеч от мястото, където спрели с ракетата. Там всички къщички имали много цветни покриви и зелени стени. Всички обитатели носели странни шапки във формата на звезда и оранжеви гащеризони. Лота видяла едно мило същество, което приличало на малко кученце. А Дороти видяла едно лилаво същество и отишла до него. То ѝ разказало, че на тяхната планета има вулкан, който ще изригне след един ден и нямало да има къде да живеят. Тогава Йонас предложил да вземат всички от селцето на ракетата и заедно да се върнат на Земята и да живеят там.

Обратно на Земята всички деца помолили родителите си да им помогнат да построят малки къщички за извънземните. Всички помагали за построяването на новия марсиански град наречен Марсилания. Децата от града научили малките слузести същества как да играят на монополи, скрабъл и „Не се сърди, човече“, а извънземните деца научили децата от града как да играят на понополи, мрабъл и „Сърди се, човече“. Майките на земните деца, научили извънземните майки да шият покривки, дрехи и чаршафи.

Времето минавало много бързо и скоро градът бил построен. Всички заживели задружно и всеки помагал на другите.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“